Битка при Долна Митрополия 19.09.1877

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Долна Митрополия
Руско-турска война (1877–1878)
Егор Жданов - подвигът.jpg
Информация
Период 19 септември/1 октомври 1877 г. (стар/нов стил)
Място Долна Митрополия, България
Резултат Победа на Руската империя
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-майор Чернозубов Ottoman flag.svg Ахмез Хивзи паша
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 39 ескадрона,
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 28 оръдия
Ottoman flag.svg 4 ескадрона,
Ottoman flag.svg 5 табура
Жертви и загуби
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg липсват данни Ottoman flag.svg около 120 убити и ранени

Битката при Долна Митрополия, проведена на 19 септември 1877 г. (1 октомври по нов стил), е сражение от Руско-турската война (1877-1878) между турските войски от една страна, изпратени за събиране на хранителни припаси, и руската и румънската кавалерия от друга страна. Завършва с победа на руското оръжие, турският отряд е отблъснат обратно в Плевен и са пленени 93 коли със провизии.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Трите неуспешни щурма на Плевен затягат възела на Руско-турската война. Осман паша се затваря с армията си в града и постепенно успява да го превърне в непревземаема крепост. По всичко изглежда, че от изхода на битката за Плевен ще зависи до голяма степен и изходът на цялата война. За справяне със трудната ситуация руското командване назначава генерал Едуард Тотлебен. Тотлебен решава градът да бъде напълно блокиран. В Русия са мобилизирани гренадирски и гвардейски полкове и са изпратени към Плевен, но до тяхното пристигане руското командване ще трябва да разчита на наличните войски. За да се възпрепятства снабдяването на Осман паша с храни и амуниции по шосето от София в селата Тръстеник и Горна Митрополия е изпратена кавалерията на Кавказския корпус.

Руски войски[редактиране | редактиране на кода]

Главните сили на руските войски са разположени в Тръстеник под командването на генерал-лейтенант Крилов, а предният отряд в Горна Митрополия – под командването на генерал-майор Чернозубов или общо 39 ескадрона с 28 конни оръдия.

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Първи етап на боя[редактиране | редактиране на кода]

Турски войски събират хранителни припаси

На 19 септември в 8 часа сутринта предните руски постове забелязват движението на турски войски с численост около 4 ескадрона конница и 5 табура пехота (батальона) и известяват генерал Чернозубов. Още преди самото настъпление на турците, руските войски, по заповед на генерал Крилов, са в готовност да окажат съдействие при усилената рекогносцировка на румънската армия от село Биволаре към село Опанец. Веднага на десния фланг е изпратен 26-ти Донски казашки полк с командир генерал Краснов, за да спре настъплението на вражеската кавалерия и за да наблюдава шосето за София. Генерал Чернозубов пък се отправя към Долна Митрополия, за да заеме селото с бригадата калараши (румънска кавалерия) на полковник Форман, с 4-ти Екатеринославски драгунски полк и сотня от 21-ви Донски казашки полк под командването на генерал-майор Курнаков. На около 1,5 км. от бивака при Горна Митрополия получава известие, че селото вече се заема от турците и възползвайки се от първото възвишение извежда на позиция 15-та Донска батарея. Отдясно за прикритие на батареята остава сотнята от 21-ви Донски полк, от ляво – каларашите, а 4-ти Екатеринославски полк – в резерв отзад. Турците се разгръщат на фронт от 2,5 км и също извеждат артилерия на 3 места:

  • могилата срещу Горна Митрополия („Копана могила“) – срещу руския десен фланг;
  • могилата южно от Долна Митрополия („Циганска могила“) – срещу руския център;
  • могилата северно от същото село (наричана от русите „Румънска могила“) – срещу левия фланг.

Те откриват артилерийски огън, а пехотата силна оръжейна стрелба от окопите, направени от турците в северозападния край на Долна Митрополия. След кратка престрелка предприемат настъпление, но са спрени от драгуните на 4-ти Екатеринославски полк действащи в пеши строй. На десният фланг 26-ти полк атакува успешно турската кавалерия и я обръща в бягство. Когато достига на 150 метра пред вражеската пехота преследването е прекратено от нейните залпове. Казаците посичат 17 кавалеристи и пленяват 1.

Втори етап на боя[редактиране | редактиране на кода]

За да съдейства на планираната рекогносцировка, в 12 часа генерал Крилов изпраща на помощ на десния фланг бригада рошиори (румънски хусари) с батарея и в центъра Кубански казашки полк с 8-ма Донска батарея. Усиленият огън на руските и румънските батареи взривява неприятелски заряден сандък, подбиват едно турско оръдие, а на на няколко места поразяват самата Долна Митрополия. Турците се опитват да атакуват батареите и изпращат пехотна верига и черкези, но са спрени от Кубанския казашки полк. В 1:30 часа генерал Крилов, след като получава известие от румънския полковник Михаил Черкез, че рекогносцировката се отменя, смята за безцелно по-нататъшното поддържане на огъня. Към 3 часа неприятелят започва да отстъпва от селото. Генерал Чернозубов го преследва с 15-та Донска батарея и след това се завръща с войските в бивака си при Горна Митрополия.

Резултати от боя[редактиране | редактиране на кода]

Турските войски, изпратени на фуражировка и снабдяване с хранителни припаси, са отблъснати от Долна Митрополия. На десният фланг 26-ти Донски казашки полк пленява 93 коли, натоварени с различни припаси.

От турска страна са убити и ранени около 120 души. Пълният списък с убитите и ранените от руска страна е изпратен от генерал Чернозубов на генерал Крилов, но липсва в архивите. Има данни за 4-ти Екатеринославски драгунски полк: ранени двама офицери – капитан Менглет (леко в ръката) и прапорщик Нарцов (тежко в крака) и 7 с нисши чина, като един умира от раните, и за 26-ти Донски казашки полк: убити 2 и ранени 13 нисши чина.

Галерия командири[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Санкт-Петербург: издание Военно-исторической комиссии Главнаго штаба, 1898 – 1911, Вып. 43: Действия на Западном фронте со 2 по 21 сентября 1877 г. включительно. – 1903, стр. 225 – 228
  2. Военная энциклопедия/ Под ред. Ген. штаба полк. В.Ф. Новицкого, воен. инж. подполк. А.В. фон Шварца: Том XVI. Минный – Нисса, Санкт Петербург, 1914 г., стр. 597

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]