Опанец (област Плевен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Опанец (Област Добрич).

Опанец
Общи данни
Население 1732 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 18,734 km²
Надм. височина 64 m
Пощ. код 5851
Тел. код 063578
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 53583
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Плевен
Георг Спартански
(независим)
Кметство
   - кмет
Опанец
Тихомир Георгиев
(независим)

Опанѐц е село в Северна България. То се намира в община Плевен, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

В близост до селото се намира река Вит. Съседни населени места са с. Буковлък и град Долна Митрополия. Селото е разделено на два квартала – старо село и ново село. Новото село е по-голямо по площ и население и е в близост до главния път София-Русе. Град Плевен е на около 1-2 километра.

Климатични условия[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерено континентален. Средните януарски температури са отрицателни, а юлските високи. Този район е с най-голяма температурна амплитуда. Проявяват се североизточни студени ветрове през зимата, а през лятото е топло с влажни северозападни ветрове. Климатичните условия са подходящи за развитие на селското стопанство, особено за отглеждане на зърнени култури и овощни насаждения.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът има хълмист характер. Най-високата точка е в средата на землището е с надморска височина 218,12 m, а най-ниската е в западната част на долината на река Вит – 47,7 m. Най-изразените релефни форми са оврази и дерета.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

На територията на землището преобладават алувиалните почви с представители ливадни и делувиално-ливадните почви, които са най-благоприятни за развитието на зърнени култури, овощни видове и зеленчуци. Друг основен почвен тип разпространен на територията на землището са черноземните. Те са с ниско съдържание на хумус и повишена мощност на хумусния слой. Черноземните почви са представени от карбонатни черноземни и излужени черноземни. Двата типа се характеризират с хумусен хоризонт с мощност от 50 до 80 см със сиво или кафяво-черен цвят и са благоприятни за развитието на житни култури, зеленчуци и овощни насъждения.

История[редактиране | редактиране на кода]

Открити са следи от старо селище от 2-3 век в областта „Смръдля“. В центъра на селото има паметник в памет на руските воини и военно-полевата болница на Пирогов. На хълма над селото (на мястото на турската табия) има паметник на румънските войници загинали при обсадата на Плевен по време на руско-турската освободителна война. Северозападно от селото се намират два паметника посветени на Септемврийското въстание от 1923 г.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Религията, която се изповядва е християнство. В селото има стара църква, която е разрушена по време на социалистическия режим, а в момента се строи нова в Новото село църквата вече е завършена.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В селото има кметство, здравна служба и основно училище, в което учат около 150 деца и 20 учители. Има също и детска градина, която е посещавана от около 100 деца и 10 преподаватели.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост до селото има паметници на руски войници, които са загинали за освобождението на България от османско владичество.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на селото е на 24 май и съвпада с Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Празникът се отбелязва с традиционен събор.


Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Кухнята по този край е типично северняшка. Подправките, лютите чушлета, соленото, чесън и кромид са сред най-често използваните съставки. Предпочитат се ястията със запръжка и това с много бял хляб, но най-вкусно с домашната замесена бабина питка.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболен отбор „Бенковски“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]