Пелишат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пелишат
Общи данни
Население 767 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 45,148 km²
Надм. височина 243 m
Пощ. код 5895
Тел. код 063577
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 55765
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Плевен
Георг Спартански
(независим)
Кметство
   - кмет
Пелишат
Петър Йочев
(ГЕРБ)

Пелиша̀т е село в Северна България. То се намира в община Плевен, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в община Плевен на 16 km от гр. Плевен и на 6 km от гр. Пордим.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Пелишат се намира на 16 km от гр. Плевен. В местностите Пещерата и Мерково живеели първобитни хора. Намерени са находища от каменни оръдия на труда, каменен чук, стъргалка от кремък, бронзова брадва и др. предмети. През VI в. пр.н.е на Балканският полуостров се преселили траките. Около извора Сингур израснало тракийското селище Гиридава (Giridava). Селището било с площ около 100 дка и впоследствие прераснало в крепост, заради Калето на десния бряг на поточето/барата/.Калето има площ от 50 декара и в най-високата си част достига 281 m н.в. Над Калето имало наблюдателница, от която се виждало поречието на р. Осъм и Деветашкото плато.

През 15 г. римляните завладели тракийските племена между р. Дунав и Стара планина и създали римската провинция Мизия, разделена по късно на Долна и Горна Мизия. Римляните променили името на селището на Пелезо. На територията му са намерени керамични съдове, домашни сечива и римски монети. Между Нейковата и Лачевата чешма са намерени зидария от камък, тухли, хоросан, водопроводни тръби и др. Там е имало римска баня с гореща минерална вода, използвана от римляните, която изчезнала при земетресение. На Лачевата чешма има остатъци от римски път, който идвал от Никополис ад Иструм (с. Никюп, В. Търново), към антична Сторгозия (Плевен) за Сердика.

Произходът на името на с. Пелишат не е уточнен. Допускат се няколко хипотези; първата: от Пелезо (високо място или име на римски военачалник); втората: от Pellis – кожа с косми; третата – от Pelas-римска богиня на стадата и пастирите (в селището имало много хубави овце); четвърта – от Палидов кладенец; петата – от Пелезо+chaud („топло“ – над селището имало минерална топла вода; шестата – от палестинците. В. Велков в том I от „История на България“ пише, че през 15-те години от н.е от Мала Азия се преселили вити, сирийци и палестинци в земите на днешна България. Авдиев в „История на Древния изток“ пише, че палестинците се наричали „пелишет“. В средата на XV в. с. Пелишат било регистрирано под името Мелушат, Пелушат, Пелошат. През XVI и XVII в. то било записано в турските регистри за войници под името Пелешат, а след освобождението името придобило съвременното си наименование Пелишат.

През Руско-турската война 1877 – 1878 г. край селото са разположени значителни руски сили. На 19 август 1877 г. Осман паша напуска Плевен с голяма част от войските си и прави опит за пробив при селото. Проведена е битката при Пелишат-Згалево, завършила с отблъскването на турските войски обратно в Плевен. Във връзка с тази битка в селото има издигнати няколко паметника на загинали войници и офицери.

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

паметник на в памет на изображения
Pekh 62 Suzdalski.jpg 62 Суздалски полк 99 нисши чина
16 пехотна дивизия2.jpg
16 пехотна дивизия1.jpg
16 пехотна дивизия3.jpg
Pekh 63 Uglitsky.jpg 63 Углицки полк 37 нисши чина
RAF A emb-Artillery1924.gif 16 арт. бригада 2 артилеристи
4 Мариопулски хусарски полк 4 хусари
Pekh 62 Suzdalski.jpg 62 Суздалски полк капитан Николский

щабс-капитан Астафев

поручик Величко

16 пехотна дивизия-офицери3.jpg
16 пехотна дивизия-офицери1.jpg
16 пехотна дивизия-офицери4.jpg
Pekh 63 Uglitsky.jpg 63 Углицки полк поручик Лихарев
RAF A emb-Artillery1924.gif 30 арт. бригада полковник Гудима
Василий Гудима2.jpg
Василий Гудима1.jpg
Василий Гудима3.jpg

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

80 години организиран футбол бе честван в село Пелишат. Юбилеят бе почетен с тържество в местното читалище. На него присъстваха много местни спортни деятели, както и футболни ветерани, играли в отбора през изминалите години. Най-възрастните живи футболисти на Пелишат са 84-годишните Тодор Проданов и Кирил Ватев. Гостите разгледаха учредената в читалището фото изложба, проследяваща развитието на най-популярната игра в Пелишат от прощъпулника ѝ до наши дни. От името на ОС на БФС – Плевен, Дейчо Любенов връчи на клуба възпоменателен плакет. Бившият футболист Юри Мичев изнесе обширен доклад, в който запозна присъстващите с историята на футбола в Пелишат. Началото е поставено през далечната 1929 г. от група ентусиасти, като председател на новоучредения клуб „Пелезо“ става Мичо П. Мичев. През годините отборът е носил имената Пелезо, Орел, Лъв, а от 1936 г. двете дружества Орел и Лъв се обединяват в Спартак. В тези тежки времена отборът се е снабдявал с екипи и топки от плевенския Левски. През местния футболен отбор са преминали редица играчи, подвизавали се в професионалния футбол и зоните Мизия и Янтра. Цели седем сезона в „Б“ професионална група има Лазар Петров Александров (Лаката), който е рекордьор по този показател. В историята на местния футболен тим има записан дори международен мач, през май 1944 г. срещу отбор на немски войници, дислоцирани в Пордим. Срещата се е играла по идея на местния студент Любен Мирчев (Симо), който знаел немски и установил контакт с командването на немските войски.

Срещата се превръща в истински празник за цялата околия, като около игрището няма свободно място часове преди самия мач. Пелишатските футболисти са имали само фланелки, като всеки е ритал кой с каквото намери, а някои дори и боси. Противникът е бил екипиран от главата до петите като съвременен отбор. Немците пристигат с два камиона от Пордим, а топката е пусната на игрището от немски самолет, който след това каца до самия терен. Срещата завършва 3:0 за немците, които след мача са поканени на сватба. Само две седмици по-късно се играе втори мач, като българите вече подхождат далеч по-сериозно и побеждават също с 3:0, като автор на два от головете е единственият жив участник в тези мачове до днес Тодор Проданов.

В края на миналия век заради финансов недоимък местният футболен отбор престава да съществува. През 2009 г., след 22-годишно прекъсване, по инициатива на Владимир Василев и с подкрепата на местното кметство и плевенски бизнесмени, се възстановява футболът в Пелишат. Местният отбор под името Пелезо се включва в първенството на източната „Б“ областна група, където е убедителен лидер след края на есенния полусезон. В отбора вече чертаят планове за участието си догодина в „А“ ОФГ.

През 2015 г. се чества 80 г. организиран футбол в село Пелишат.

Личности[редактиране | редактиране на кода]


Други[редактиране | редактиране на кода]

Морският нос Пелишат на остров Гринуич в Антарктика е наименуван в чест на селището.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Юрий Мичев. Пелишат. Краеведско проучване. Велико Търново, Фабер, 2011, 468 с.
  • Освободителната война – Цонко Генов, София, 1978 г.
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Санкт-Петербург, 1898 – 1911, Вып. 1 – 97