Освобождение на Бяла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Освобождение на Бяла
Руско-турска война (1877–1878)
Информация
Период 23 юни/5 юли 1877 г.
Място Бяла, България
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя
Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Пьотър Вановски
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генера-майор Александър Арнолди
Ottoman flag.svg Мехмед бей
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 1-ва бригада на 12-а кавалерийска дивизия, 17-и Донски казашки полк. Ottoman flag.svg нередовен башибозук и черкези

Освобождение на Бяла е действие на авангардни части на Русчушкия отряд по направлението Свищов-Русе. Начало на борбата в между Русчушкия отряд и Източнодунавската армия района на Четириъгълника на крепостите по време на Руско-турската война (1877 – 1878).[1]

Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]

След успешния десант на Дунавската руска армия при Зимнич-Свищов руския император Александър II издава на 23 юни/3 юли 1877 г. заповед за създаване на Русчушкия отряд с командир престолонаследника Александър III.[2] Неговата задача е да противодейства на Източнодунавската армия с командир Мехмед Али паша в района на четириъгълника Русе-Силистра-Варна-Шумен.[1]

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

генерал-майор Александър Арнолди

На 23 юни/5 юли 1877 г. авангардните руски части на Русчушкия отряд в състав от 1-ва бригада на 12-а кавалерийска дивизия и 17-и Донски казашки полк с командир генерал-майор Александър Арнолди се насочват към град Бяла. Успяват да изпреварят действието на авангарда на Източнодунавската армия и достигат моста на Кольо Фичето на река Янтра.[2] Посрещнати по български обичай с хляб и сол от българското население. Приветствани са от учителя Стефан Маринов и благословени от свещеника Иван Попстефанов.[3]

По същото време 3-та сотня от 17-и Донски казашки полк води бой северозападно от град Бяла с нередовен башибозук и конни черкези отряди. Казаците успяват да заемат височините и се окопават. Местният турски командир Мехмед бей изтегля без бой своите сили.

На 24 юни/6 юли в Бяла се установява началникът на щаба на Русчушкия отряд генерал-лейтенант Пьотър Вановски и 33-та пехотна дивизия с командир генерал-лейтенант Александър Дризен.[3]

В резултат на действията се стига до освобождението на град Бяла и Русчушкия отряд създава укрепени позиции в околните силно пресечени местности.[3] От тях успешно задържат по време на войната основните сили на Източнодунавската армия.

От 20 юли до 13 август 1877 г. в Бяла пребивава е главната квартира на руския император Александър II.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Генов, Ц. Освободителната война 1877 – 1878. София, „Наука и изкуство“, 1978. с. 124.
  2. а б Георгиев, Г. Освободителната война 1877 – 1878. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1986. с. 11.
  3. а б в Генов, Ц. Освободителната война 1877 – 1878. София, „Наука и изкуство“, 1978. с. 125.
  4. Война на Дунае. Фотоальбом Ф. Душек
     Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя          Портал „История на България“         Портал „История на България