Поход на подкрепленията за Шипченския отряд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Поход на подкрепленията за Шипченския отряд
Руско-турска война (1877-1878)
Информация
Период 10/22 – 11/ 23 август 1877 г.
Място Елена - Шипка
Резултат победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Фьодор Радецки Ottoman flag.svg Сюлейман паша
Сили
Южен отряд Централна армия

Походът на подкрепленията за Шипченския отряд на 10/22 – 11/23 август 1877 г. е маньовър на Южния руски отряд с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки, който осигурява съществени подкрепления за отбраната Шипченския проход.

Разположение на силите[редактиране | редактиране на кода]

Придвижването на Централната османска армия с командир Сюлейман паша) към Шипченския проход не е разкрито навреме от руското разузнаване. Счита се, че османските сили ще се опитат да преминат Стара планина в района на Осман пазар (дн. Омуртаг).

Донесението на командира на Шипченския руски отряд генерал-майор Николай Столетов от 7/19 август за съсредоточаването на значителни османски сили към Шипченския проход не довежда до промяна на оперативната оценка на обстановката. Командирът на Еленския руски отряд генерал-майор Игнатий Борейша докладва за появата на значителни противникови сили при село Беброво и неговото атакуване. Затвърждава се оценката, че Сюлейман паша провежда демонстративни действия срещу Шипченския проход, а главният удар ще бъде нанесен в посока към град Осман пазар. Командирът на Южния отряд генерал-лейтенант Фьодор Радецки нарежда: 35-ти Брянски пехотен полк да подкрепи Шипченския отряд, а основните подкрепления от 14-та пехотна дивизия с командир генерал-майор Михаил Драгомиров да се насочат към Елена.

След битката при Стара Загора Централната османска армия заема Нова Загора на 23 юли/4 август. Частите се прегрупират и попълват боеприпасите. От 30 юли/11 август Сюлейман паша насочва и съсредоточава главните си сили към Шипченския проход. Заема село Мъглиж и Казанлък. Разполага на 7/19 август частите си на бивак при селата Енина и Салтъково (дн. Копринка). Провежда демонстративни действия при Нова Загора, село Кортен, Сливен и селата (дн. гр. Твърдица) и с. Хаинкьой (дн. Гурково).

На 8 / 20 август генерал-лейтенат Фьодор Радецки и основните сили са в Елена. Убеждава се на място, че опасност за направлението към Осман пазар няма, а противниковите действия в района на Ловеч са демонстративни. Получава донесение за началото на боевете на Шипченския проход и създадената критична обстановка. Привечер на 9/21 август решава да насочи основните подкрепления към Шипченския проход.

Походът[редактиране | редактиране на кода]

Войниците от 4-та стрелкова бригада и част от 14-та пехотна дивизия трябва да изминат бързо до Шипченския проход 60 км. по силно пресечен терен, а 2-ра бригада от 14-та пехотна дивизия – 76 км. Походът започва от Търново побатальонно от 3 до 5 ч. на 10/22 август. Четвърта стрелкова бригада и 2-ра стрелкова бригада пристигат в Габрово от 10 до 13 ч. на 11/23 август. Поради горещото време в частите има 150 случая на слънчев удар.

В 17 часа същия ден започва походът към билото на Шипченския проход. Авангард на колоната е 4-та стрелкова бригада. Генерал-лейтенат Фьодор Радецки, начело на 2 сотни от 23-ти Донски казашки полк и взвод планински оръдия, я задминава и достига на билото при Тилната батарея. Казаците са спешени и пръснати във верига северно от връх Узункуш. Към тях се присъединяват и артилеристите на планинските оръдия. Коневодите са върнати с конете обратно и след 5 км срещат челото на авангарда. Втора рота от 16-ти батальон с командир командир поручик Буфало се качва на конете, а 2 роти от 16-ти и целият 14-ти стрелкови батальон – на намиращите се наблизо превозни средства на Шипченския руски отряд. Достигат билото в 17:30 ч. След съсредоточаване атакуват противника в 18 ч. През нощта на билото пристига и 2-ра бригада. В резултат и преодоляна е кризата в отбраната на Шипченския проход.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Сб. материалов по Русско-турецкой войне 1877-1878 г.г. на Балканском полуострове, Вып. 36, СПб., 1902