Южен отряд (1877 – 1878)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Южен отряд)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Южен отряд.

Южният отряд е войсково обединение на Действуващата руска армия в Руско-турската война от 1877 1878 г.

Южният отряд е създаден в началото на август 1877 г. на основата на частите от VIII и IX-ти армейски корпус. Личният състав достига 48 464 войници, артилерийското въоръжение включва 195 оръдия. Разпределен е в 5 отряда: Ловчанско-Севлиевски, Шипченски, Еленски, Османпазарски и Хаинкьойски отряд. В състава на Шипченския отряд е също Българското опълчение. Командир на Южния отряд е генерал-лейтенант Фьодор Радецки, началник на щаба е полковник Димитровски.

Основната задача Южния отряд е да отбранява проходите в Централна Стара планина: Хаинбоазки и Шипченски проход. Фронтът на отбраната е 130 км. Силите са разпределени на принципа на активната отбрана: 30 % отбраняват проходите, общо 40 % осигуряват фланговете и остава 30 % резерв в района Велико Търново - Никюп.

През август и септември отрядът изнася тежестта на героичната отбрана на Шипченския проход, а до края на годината и зимното стоене на Шипка: Шипченска битка (август 1877), Поход на подкрепленията за Шипченския отряд (август 1877), Шипченска битка (септември 1877)). Победата на връх Шипка е със стратегическо значение за изхода на войната.

От 18/30 август Хаинкьойският, Еленският и Османпазарският отряди са извадени от състава на Южния отряд и са придадени на подчинение на генерал-лейтенант Алексей Шаховски. В началото на декември силите на отряда са 24 000 войници, в началото на януари 1878 г. достигат 54 000 войници. Преминава при сурови зимни условия Стара планина. С атаката при с. Шипка и Шейновската битка разгромяват и пленяват османската Централна армия.

В заключителното руско настъпление частите на Южния отряд формират Лявата колона и достигат до Ямбол. Бойната дейност на отряда е със стратегическо значение за победата във войната.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 178