Алексей Шаховски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алексей Шаховски
руски офицер
Алексей Шаховски 
Роден: 1821 г.
Починал: 1900 г. (79 г.)

Алексей Иванович Шаховски (на руски: Алексей Иванович Шаховской) е руски княз, офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1821 г. в Русия в смейството на потомствения дворянин княз Иван Шаховски, герой от Френско-руската война (1812).

Посвещава се на военното поприще. През 1837 г. започва служба в Лейбгвардейската конна артилерия. Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб на Руската армия. Служи в Кавказ и участва във войните за завладяване на региона. Командир на Ингерманландския сапьорен полк (1854). Военно звание генерал-майор от 1860 г. Генерал-лейтенант (1866). Служи като командир на елитния I-ви лейбгвардейски стрелкови батальон.

Руско-турска война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на войната е назначен за командир на XI-ти армейски корпус. На 13 юли 1877 г. съсредоточава частите на корпуса за втората атака на Плевен в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Николай Криденер. Командва левия фланг на руската групировка: 12 батальона и 48 оръдия, усилени с части на IV-ти армейски корпус (стрелкова бригада, 8 ескадрона и 20 оръдия). Нанася спомагателния удар по южната страна на турската отбрана на Осман паша. Завзема височината при с. Радишево и обстрелва с артилерия тила на Гривишките редути. Атакува Сулуклийския дол и временно овладява 4 турски редута. Изтегля се поради общото прекратяване на атаката.

От началото на август корпусът на Шаховски е включен в състава на Южния руски отряд с командир генерал-лейтенат Фьодор Радецки. От състава му са сформирани 3 отряда: Еленски, Хаинкьойски и Османпазарски. Еленският отряд (5 000 войници и 28 оръдия) отбранява Твърдишкия проход; Хайнкьойският отряд (3 500 войници и 16 оръдия) охранява Хайнбоазкия проход; Османпазарският отряд (10 000 войници и 32 оръдия) осигурява пътя Осман Пазар (дн. Омуртаг) – Велико Търново. През цялата есенно-зимна кампания и борбата за надмощие корпусът на Шаховски изпълнява максимално поставените заповеди. До края на войната осигурява тила на настъплението в Тракия и четириъгълника Русе – Силистра – Варна – Шумен.

Повишен е в по-горно военно звание генерал от пехотата (1885). Служи в Руската армия до 1886 г., когато излиза в запаса.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Освободителната война 1877 – 1878“, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, с. 15, 18, 77, 91, 93, 124, 172, 178.