Фьодор Радецки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Радецки.

Фьодор Радецки
Фёдор Радецкий
руски офицер

Роден
Починал

Националност Flag of Russia.svg Русия
Образование Академия на Генералния щаб
Фьодор Радецки в Общомедия

Фьодор Фьодорович Радецки (на руски: Фёдор Фёдорович Радецкий) е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война(1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 юли 1820 г. в Санкт Петербург, Русия. Произхожда от дворянско семейство на потомствен офицер от Курландия от шляхетски род Радецки-Микуличи (традиционно изповядващи калвинизма). Учи от 1834 г. в Главното военно инженерно училище. Завършва като полеви инженер-прапоршчик на 13 август 1839 г. Продължава образованието си в 2-годишен научен курс за инженери-офицери. След завършения курс започва действителна военна служба във Варшавската инженерна част (1841) и Грузинския инженерен окръг (1842).

От 1847 г. с кратки прекъсвания служи в Кавказ. В продължение на близо 30 г. участва във войните, водени от Русия срещу народностите в Северен Кавказ. Служи в Чеченския отряд (1843). Завършва Николаевскта академия на Генералния щаб (1849). Участва в потушаването на Унгарското въстание (1849). Завръща се в Кавказ и служи в Лучекския отряд (1852). Командир на Дагестанския пехотен полк (1858). За войната срещу Шамил е награден с Орден „Свети Георги“ IV ст. (1859) и Златно оръжие за „За храброст“ (1860).

След приключване на военните действия в Кавказ е командир на XXXVIII-ма пехотна дивизия (1865), XXI-ва пехотна дивизия (1868) и IX-та пехотна дивизия (1871). Военно звание генерал-майор (1860), генерал-лейтенант (1868).

Руско-турска война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Габрово

В навечерието на Руско-турската война е назначен за командир на VIII-ми армейски корпус на Дунавската руска армия. Участва в десанта за преминаване на р. Дунав при Зимнич – Свищов в първия ден на руското настъпление (15/27 юни 1877). Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст.

Началник на Южния отряд. Командва тежките отбранителни боеве по време на Шипченската битка на 12/24 август и Шипченската битка през септември 1877 г.

Южният отряд преминава при сурови зимни условия Стара планина. Командва отряда в битката при Шейново. Разделен е на 3 колони: лява (на генерал-майор Николай Святополк-Мирски), централна (на генерал-лейтенант Фьодор Радецки) и дясна (на генерал-майор Михаил Скобелев). Нанася решително поражение на Централната турска армия на Вейсел паша (27 – 28 декември / 8 – 9 януари 1878). Пленени са над 22 000 османски войници.

За отличие на 29 декември / 10 януари 1878 г. е повишен във военно звание генерал от пехотата и награден с Орден „Свети Георги“ II ст.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

След Руско-турската война (1877 – 1878) генерал Радецки придобива широка популярност. Честван е като национален герой. Генерал-адютант и почетен шеф на 55-ти подолски пехотен полк (1879). Служи като началник на Харковския и на Киевския военен окръг (1882 – 1889).

Почетен член на Николаевската военна академия. Почетен гражданин на Полтава и Санкт Петербург. Член на Държавния съвет (1889).

Умира в гр. Одеса на 69 г. през 1890 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Радецкий. Федор Федорович // Список генералам по старшинству. Исправлено по 1-е сентября. Военная типография, Санкт Петербург, 1889. с. 38—39.
  • Радецкий, Федор Федорович // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона в 86 т. Санкт Петербург, 1890—1907.
  • Георгиев, Г. Освободителната война 1877-1878. ДИ "д-р П. Берон", 1886, с. 151.