Фьодор Радецки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Радецки.

Фьодор Радецки
Фёдор Радецкий
руски офицер

Роден
1820 г.
Починал
14 януари 1890 г. (70 г.)
Националност Flag of Russia.svg Русия
Фьодор Радецки в Общомедия

Фьодор Фьодорович Радецки (на руски: Фёдор Фёдорович Радецкий) е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война(1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 юли 1820 г. в Санкт Петербург, Русия. Произхожда от дворянско семейство на потомствен офицер от Курландия от шляхетски род Радецки-Микуличи (традиционно изповядващи калвинизма). Учи от 1834 г. в Главното военно инженерно училище. Завършва като полеви инженер-прапоршчик на 13 август 1839 г. Продължава образованието си в 2-годишен научен курс за инженери-офицери. След завършения курс започва действителна военна служба във Варшавската инженерна част (1841) и Грузинския инженерен окръг (1842).

От 1847 г. с кратки прекъсвания служи в Кавказ. В продължение на близо 30 г. участва във войните, водени от Русия срещу народностите в Северен Кавказ. Служи в Чеченския отряд (1843). Завършва Николаевскта академия на Генералния щаб (1849). Участва в потушаването на Унгарското въстание (1849). Завръща се в Кавказ и служи в Лучекския отряд (1852). Командир на Дагестанския пехотен полк (1858). За войната срещу Шамил е награден с Орден „Свети Георги“ IV ст. (1859) и Златно оръжие за „За храброст“ (1860).

След приключване на военните действия в Кавказ е командир на XXXVIII-ма пехотна дивизия (1865), XXI-ва пехотна дивизия (1868) и IX-та пехотна дивизия (1871). Военно звание генерал-майор (1860), генерал-лейтенант (1868).

Руско-турска война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Габрово

В навечерието на Руско-турската война е назначен за командир на VIII-ми армейски корпус на Дунавската руска армия. Участва в десанта за преминаване на р. Дунав при Зимнич – Свищов в първия ден на руското настъпление (15/27 юни 1877). Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст.

Началник на Южния отряд. Командва тежките отбранителни боеве по време на Шипченската битка на 12/24 август и Шипченската битка през септември 1877 г.

Южният отряд преминава при сурови зимни условия Стара планина. Командва отряда в битката при Шейново. Разделен е на 3 колони: лява (на генерал-майор Николай Святополк-Мирски), централна (на генерал-лейтенант Фьодор Радецки) и дясна (на генерал-майор Михаил Скобелев). Нанася решително поражение на Централната турска армия на Вейсел паша (27 – 28 декември / 8 – 9 януари 1878). Пленени са над 22 000 османски войници.

За отличие на 29 декември / 10 януари 1878 г. е повишен във военно звание генерал от пехотата и награден с Орден „Свети Георги“ II ст.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

След Руско-турската война (1877 – 1878) генерал Радецки придобива широка популярност. Честван е като национален герой. Генерал-адютант и почетен шеф на 55-ти подолски пехотен полк (1879). Служи като началник на Харковския и на Киевския военен окръг (1882 – 1889).

Почетен член на Николаевската военна академия. Почетен гражданин на Полтава и Санкт Петербург. Член на Държавния съвет (1889).

Умира в гр. Одеса на 69 г. през 1890 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Радецкий. Федор Федорович // Список генералам по старшинству. Исправлено по 1-е сентября. Военная типография, Санкт Петербург, 1889. с. 38—39.
  • Радецкий, Федор Федорович // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона в 86 т. Санкт Петербург, 1890—1907.
  • Георгиев, Г. Освободителната война 1877-1878. ДИ "д-р П. Берон", 1886, с. 151.