Обсади на Карс (1877)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Карс.

Обсади на Карс
Конфликт: Руско-турска война (1877–1878)
Kars kalesi.jpg
Цитаделата на Карс
Период 27 май / 8 юни - 6 / 18 ноември 1877
Място Карс, Турция
Резултат Победа за Руската империя
Територия Кавказ
Воюващи страни
Romanov Flag.svg Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Romanov Flag.svg генерал-лейтенант Иван Лазарев
Romanov Flag.svg генерал-лейтенант Василий Хейман
Romanov Flag.svg генерал-лейтенант Фьодор Девел
Ottoman flag.svg Хюсеин Хами паша
Ottoman flag.svg Февзи паша
Сили
32 000 войника и 122 оръдия 25 000 войника и 303 оръдия
Жертви и загуби
2300 убити и ранени 2500 убити, 4500 болни и ранени, 18 000 пленени

Обсадите на Карс по време на Руско-турската война от 1877-1878 година са две операции на руските войски през май-юни и през октомври-ноември 1877, завършили с превземането на Карс и трайното му присъединяване към Руската империя.

Карска крепост[редактиране | редактиране на кода]

Карс е стар арменски град, разположен върху високо плато при река Карс чай. След Кримската война османските укрепителни съоръжения са преустроени и модернизирани под ръководството на английски военни инженери. В навечерието на войната са изградени като съвременна военна крепост. Сътавена е от два кръга укрепителни съоръжения :

  • вътрешния кръг се състои от градска цитадела и второстепенни укрепления из града
  • външния кръг има решаващо значение. Съставен е от укрепления по извънградските височини, разделени от дълбокото, тясно и скалисто дефиле на реката.

Укрепителните съоръжения са съставени от три групи:

  • първа : охранява южната и югоизточната посока. Основните укрепления са Сувари, Канлъ, Февзи паша и Хефез паша.
  • втора (Карагадска) : охранява източната и североизточната посока. Основни укрепления са Зиарет, Карадаг и Араб табия.
  • трета : охранява брега на реката и Чорахскхите височини. Основни укрепления са Мухлие, Чим, Чокмак, Тохмас и др.

Укрепленията от първата група и частично от втората са взаимосвързани със система от траншеи, ложименти и др. Крепостта е снабдена с продоволствие и боеприпаси за три месеца. Нейния гарнизон в навечерието на войната е от 25 000 до 30 000 войника и 303 оръдия с командир Хюсеин Хами паша.

Първа обсада[редактиране | редактиране на кода]

Командващия османските сили на Кавказкия фронт още в началото на военните дийствия изтегля главните си сили от гр. Карс. Отбрана е поверена на малоброен гарнизон. Военния съвет на Действуващия Руски корпус решава да бъде предприета обсада на гр. Карс, като главните сили бъдат насочени към гр. Саганлук. На 27 май/8 юни две колони на корпуса започват обсадата. Обсадната линия от 54 км. не е плътна. Продължително време е нерезултатна. На 3/15 юли Военния съвет решава обсадата да бъде продължена от колоната на генерал-лейтенант Фьодор Девел, а колоната на генерал-лейтенант Василий Хейман да бъде насочена към гр. Суганлук. От 9/21 юли настъпва значително отслабване на обсадните сили. След бой при гр. Зевин и последвалото отстъпление на колоната на генерал-лейтенант Василий Хейман, частите на Действуващия корпус на 28 юли/10 август прекратяват обсадата и се изтеглят на изходните позиции.

Втора обсада[редактиране | редактиране на кода]

След Вторите боеве при Авлиар-Аладжакската позиция , Руското командване възлага нова обсада на гр. Карс на Обсаден отряд под общото командване на генерал-лейтенант Иван Лазарев. На 10 22 октомври сключва обсадната линия. Устроени са 13 обсадни батареи. На 24 октомври/5 ноември при устройването на една от тях е воден бой. В техния ход с изненадваща нощна атака е овладяно укреплението Хафиз паша, а на разсъмване е отстъпено. Налага се разбирането за овладяване на гр. Карс чрез щурм и използване на нощни атаки. От 30 октомври/11 ноември обсадната артилерия започва системен артилерийски обстрел на крепостните съоръжения и града. Води се системно разузнаване на противниковите позиции. Планирана е обща атака със силите на от 32 000 войника и 122 оръдия, разделени на: 7 колони, 3 конни групи, демонстриращи части и резерв. Щурмовите колони започват придвижване между 19, 00 и 20, 30 часа на 5/17 ноември. Около 21.00 часа противникът разкрива придвижването, но го преценява като обичайна разузнавателна операция.

Щурмът започва незабавно с мълниеносно превземане на укреплението Сувари (първа група укрепления). Упорити, кръвопролитни и продължетелни са боевете с окопитилия се противник за укреплението Канлъ, превзето на другия ден. Укреплението Хафъз паша е превзето ок. 23.00 часа. Успешно се развиват действията срещу втората група укрепления Карадагска. Рещаващо е превземането на укрепленията Карадаг и Араб табия. Изгубилият основните си укрепления противник ок. 8.00 часа на 6/18 ноември прави опит да разкъса обсадата в района на третата група укрепления. Значителни османски части успяват да излязат извън обръча, но са принудени да се разпръснат на множество малки групи. Преследвани, те са пленени от руската конница.

До края на деня е овладян и целият град Карс. Към турските загуби са причислени и огромни складове с боеприпаси и продоволствие.

Оценка[редактиране | редактиране на кода]

Обсадата и превземането при гр. Карс е от победите на Действащия руски корпус на Кавказкия фронт с решително значение за хода на войната.

Договорът от Сан Стефано официално дава гр. Карс на Русия и той остава руско притежание до договорът от Брест-Литовск през Първата световна война.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Гипиус В., Осады и щурм крепости Карс в 1877 году, СПб, 1885