Василий Хейман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Василий Хейман
руски офицер
Василий Хейман 
Роден: 1823 г.
Ковненска губерния, Русия
Починал: 13 април 1878 г. (55 г.)

Василий Александрович Хейман (на руски: Василий Александрович Гейман) е руски офицер, генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1823 г. в Ковненска губерния (Русия) в семейството на офицер от Руската армия, като е представител на известната еврейска фамилия Heymann. Средно образование завършва в Гродненската гимназия. Постъпва в Руската армия като унтерофицер в Нижненовгородския пехотен полк. В състава на XVI-ти грузински стрелкови батальон започва участието си в Кавказката война (експедицията на граф Воронцов). Бие се храбро в почти всички военни операции в продължение на 20 години (1845-1865). Първо офицерско звание поручик от Кабардинския пехотен полк получава през 1848 г. Командир на 75-ти севастополски пехотен полк (1861). Произведен е във военно звание генерал-майор (1863). От 1872 г. е генерал-лейтенант и командир на XX-та пехотна дивизия.

Руско-турска война (1877-1878)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1877 г. е назначен за командир на главните сили на Действуващия руски корпус на Кавказкия фронт (28 434 войници и 92 оръдия). Участва в командването на главните действия на Кавказкия фронт. Автор на идеите за водене на войната, развити в „Записка за военните съображения в случай на война с Турция на Кавказ“. Отличава се при превземането на Ардахан, първата обсада на Карс, вторите боеве при Алвиар-Аладжакската позиция, превземането на прохода Деве бойня, битката при Зевин, Даяр и др. Разбива главните османски сили (на Ахмед Мухтар паша). Има значителен принос за успешното завършване на войната на Кавказкия фронт.

Награден е с Орден „Свети Георги“ II ст. Непосредствено след края на войната се заразява от тиф и умира на 13 април 1878 г. в гр. Карс.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 172