Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877 – 1878)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бойни действия на Кавказкия фронт
Руско-турска война (1877-1878)
Kaukasus.jpg
Кавказ
Информация
Период 12 / 24 април – 8 / 20 февруари 1878 г.
Резултат Победа за Русия
Територия Кавказ
Страни в конфликта
Флаг на Русия Русия Флаг на Османската империя Османска империя
Командири и лидери
• княз Михаил Николаевич;
Михаил Лорис-Меликов (генерал от кавалерията)
Ахмед Мухтар паша
Сили
Действуваща Руска армия на Кавказ Анадолска армия

Бойните действия на Кавказкия фронт между Русия и Османската империя от 12 / 24 април 1877 до 8 / 20 февруари 1878 г. са спомагателни за хода на Руско-турската война (1877 – 1878).

Кавказки район на военните действия[редактиране | редактиране на кода]

Военните действия се развиват в района на Черноморското крайбрежие, Северен Кавказ, Източен Кавказ, Дагестан, Западното Закавказие, Кутаиска губерния и Североизточна Мала Азия. Орографски районът представлява пет планински вериги в посока изток-запад. Пресечени са от три паралелни меридионални планински вериги. Пространствата между веригите са плата, сред които важно значение за военните действия придобиват Ардаханското и Карското плато. Сред долините, включени между веригите, голямо значение имат Баязетската, Ереванската и Пасинската долина. Речната мрежа е насочена към Черно море (река Чорок), Каспийско море (река Кура) и Персийския залив (река Ефрат). Пътната мрежа е почти неразвита в териториите на Османската империя. Главен комуникационен възел е Ерзерум. Природните условия не спомагат за развръщане на многочислени военни съединения.

Сили[редактиране | редактиране на кода]

Руски сили на Кавказкия фронт[редактиране | редактиране на кода]

Велик княз Михайл Николаевич

В навечерието на войната силите на Действуващата Кавказка руска армия са около 120 000 войника, 25 000 конници и 350 оръдия. Обединени са в две главни групировки:

  1. Действуващ корпус, командир генерал от кавалерията Михаил Лорис-Меликов (52 586 войника и 160 оръдия). Съставен е от:
  2. Рионски отряд, командир генерал-лейтенант Иван Оклобжио (24 126 войника и 96 оръдия). Подразделя се на:
    • Кобулетски отряд;
    • Гурийски отряд;
    • Кутански отряд.

Главнокомандващ на Действуващата Кавказка руска армия е великият княз Михаил Николаевич, фактически главнокомандващ е генерал от кавалерията Михаил Лорис-Меликов.

В хода на войната силите са усилени с 40-та Пехотна дивизия и I-а Гренадирска Пехотна дивизия. Личния състав е добре обучен, храбър и самопожертвувателен.

Руското командване изхожда от разбирането за решаващото значение на военните действия на Балканския полуостров и второстепенната роля на Кавказкия фронт. Като задача на частите поставя осуетяване на прехвърлянето на противникови сили на Балканския полуостров. При планирането на военните действия се преувеличават силите на противника. Предвидено е овладяване на територия до един-два прехода от границата и нейното задържане, провеждане на разузнавателни акции. Развоя на действията е според постигнатите резултати. Вероятното настъпление е към Ардахан, Карс или в дълбочина с обхождане на противниковите крепости.

Османски сили на Кавказкия фронт[редактиране | редактиране на кода]

Ахмед Мухтар паша

В навечерието на войната османските сили са обединени в Анадолска армия, командир Ахмед Мухтар паша, до 70 000 войника. Съставена е от:

  • Карски отряд от 3 дивизии (47 табура, 11 ескадрона и 6 батареи);
  • Ардахански отряд (10 табура и 2 батареи).
  • Алашкерски отряд (12 табура, 4 ескадрона и 2 батареи).
  • Ванско-Баязетски отряд (4 табура и 2 ескадрона).
  • резерви.

В началото на действията, Анадолската армия е групирана в:

  • Главни сили, командир Ахмед Мухтар паша (25 000 войника и 36 оръдия);
  • Гарнизон на Карс, командир Февзи паша (12 000 войника);
  • Отряд на Измаил паша (10 000 войника и 12 оръдия);
  • Вански отряд, командир Фалик паша (12 000 войника и 16 оръдия).

В края на лятото на 1877 г. получава подкрепления от 13 000 войника и 12 оръдия. Частите са набрани предимно от запасни войници (редиф) и нередовни войници (мустахфъз). Отстъпват на руските сили по бойна подготовка, численост и др.

Османския план за действие разглежда Кавказкия фронт като второстепенен. Предвижда настъпление на руска територия, за да се отклонят руски сили от Балканския полуостров. Провален е от руското командване, което предприема изпреварващи бойни действия.

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Настъпателни действия на Руската армия[редактиране | редактиране на кода]

Руските сили на Кавказкия фронт предприемат настъпателни действия с обявяване на войната. Протичат според руския план за военните действия. Превземането на Ардахан (5 / 17 май 1877 г.) довежда османските сили до бързо отстъпление. Командването на Действуващия Руски корпус надценява противника и не използва изненадата, за да насочи ударите си срещу главните му сили. Османското командване се съвзема. Увеличава и прегрупира силите си. Руската обсада на Карс (27 май / 8 юни – 28 юни / 10 юли) не довежда до желаните резултати. Ереванския Руски отряд (командир генерал-лейтенант Арзас Тергукасов) проявява най-голяма активност и прониква в противниковото разположение на турска територия. Успешната битка при Драмдаг (4 / 16 юни) и битка при Даяр (9 / 21 юни), са последвани от неуспеха в битката при Зевин (13 / 25 юни) и изтегляне на руските сили на изходните позиции при държавната граница.

Действия на Османска армия на руска територия[редактиране | редактиране на кода]

Отблъскване турска атака при Баязет. худ. Лев Феликсович Лагорио

Инициативата преминава в османските сили. Ахмед Мухтар паша насочва силите на Ванския отряд към Ереванска губерния. На 23 юни / 5 юли разкъсва отбраната на Зорския проход и навлиза във вътрешността на губернията. Малък и героичен руски гарнизон удържа при обсадата на Баязет и я разкъсва на 28 юни / 10 юли. Темпа на османската атака е забавен и е отбита от части на Ереванския Руски отряд на 6 / 18 август в битката при Игдир. Към средата на месец август е предприето настъпление с главните османски сили. С изненадващ удар, нанесен през нощта на 13 / 25 август е овладяна руската позиция при Башкадиклер, след което започва затишие. Използвано е от руското командване за усилване и прегрупиране на частите.

Второ руско настъпление на Кавказкия фронт[редактиране | редактиране на кода]

От месец септември главното внимание на руското командване е насочено към превземане на Авлиар-Аладжакската позиция. Решаващо значение имат вторите боеве за Авлиар-Аладжакската позиция, които изиграват ролата на прелом в развоя на войната (1 / 13 – 3 / 15 октомври). Опита на османските сили да осигурят отбраната на град Карс и да атакуват с всичките сили на Анадолската армия град Ерзерум е решително пресечен. Войскова група с командир генерал-лейтенант Иван Лазарев започва втората обсада на Карс. Главните сили на Действуващия Руски корпус (генерал-лейтенант Василий Хейман) са насочени от генерал от кавалерията Михаил Лорис - Меликов към османската отбранителна позиция между Пасинската и Ерзерумската долина. Битката при прохода Деве бойня довежда до разгром на противниковите сили (23 октомври / 4 ноември). Но е пропуснат момента за превземането на Ерзерум в битката на 28 октомври / 9 ноември. Руските части се оттеглят на зимни позиции по планината Деве бойня и Алашкертската долина. Нощния щурм срещу крепостта Карс завършва с превземането на града и разгром на противниковите сили (6 / 18 ноември). На османските сили на Кавказкия фронт е нанесен непоправим удар, последиците от който не могат да се преодолеят до края на войната.

Прекратяване на военните действия[редактиране | редактиране на кода]

Настъпването на зимата по Кавказкия хребет блокира комуникационните пътища. Двете страни остават на заетите позиции. Одринското примирие между Русия и Османската империя потвърждава руската победа на Кавказкия фронт. Османската империя предава на Русия по силата на примирието Ерзерум, а по мирният договор от Сан-Стефано още граг Батуми и град Карс. Берлинският договор разширява и утвърждава резултатите от войната.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 70 – 80, 98 – 99, 107, 124 – 125, 158 – 159; Хроника на войната, с. 7 – 40