Крапец (област Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Крапец.

Крапец
Изглед от Крапец от 2005 г.
Изглед от Крапец от 2005 г.
Общи данни
Население305 души[1] (15 март 2024 г.)
13,8 души/km²
Землище22,175 km²
Надм. височина9 m
Пощ. код9674
Тел. код05749
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ39493
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Шабла
Мариян Жечев
(ГЕРБ; 2015)
Крапец в Общомедия

Крапец е село в Североизточна България, част от община Шабла в област Добрич. Намира се на 580 км от София, на 15 км от ГКПП Дуранкулак, на 90 км от Варна, на 85 км от Добрич, на 50 км от Балчик и на 15 км североизточно от гр. Шабла.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Крапец е на самия морски бряг, на 5,3 км южно по права линия от Дуранкулашкото езеро. Тъй като още от древността тук се е случвало да потъват кораби заради опасните скали на рифа, простиращ се от Калиакра до Карталбурун, на носа е имало поставен малък маяк, наречен Крапецки знак (43°38' с.ш., 28°35' и.д.) – проблясваща бяла светлина с видимост 10 морски мили; ажурна метална конструкция с щитове, боядисани с бели и черни светлинни хоризонтални ивици; височина над водата: 31 м.

История[редактиране | редактиране на кода]

В непосредствена близост до селото е уникалното неолитно селище при Дуранкулашкото езеро, обитавано от първото уседнало земеделско население на Европа. Тук са открити първите каменни градежи в Европа, датирани към 5200 г. пр.н.е. През Древността районът е обитаван от траките. При езерото има и останки от прабългарско средновековно поселение.

Днешното село Крапец е много старо. Селяните са били в мнозинството си българи, сред които са живели и малцина гагаузи. Първите известни сведения за селището са от 1573 г., където то фигурира под името Гърбидже („гърбица“). В документ от 1676 г. то се споменава като Гарбиче-кариеси. За селото съобщава и Венцел фон Бронард в едно описание на българския черноморски бряг от август 1786 г. Според него село Карибчикьой (дн. Крапец) се намира между Шабла-фенер (пясъчния фар) и Иланлюкьой (с. Иланлък, днес в Румъния). От 1832 г. с. Крапец е известно под името Карапез. В средата на XIX век селото носи името Карапча; в него живеят 24 домакинства българи. Много от населяващите селото българи идват от ямболското село Карапча (дн. Маломир), като с това се обяснява и новото му име. На 21 август 1916 г. румънците нахлуват в селото, което тогава е с повече от сто къщи, отвличат и изпращат в концлагери в Молдова всички мъже, дори и момчетата от 12 години нагоре.[2] След 1917 г. част от руските емигранти в България намират свой дом на това място. Затова, както и във връзка с по-стари руски заселници, които не са малобройни в Добруджа, северните части се помнят в селото като „казашките къщи“. След 1940 г. тук се заселват преселници от Северна Добруджа. От 1942 г. селото носи днешното си име – Крапец.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Храм „Св. св. Кирил и Методий“

Населението на Крапец е православно.

Първата възрожденска черква в Крапец е построена през 1868 г. Като всички църковни постройки, строени през турското робство, тя е била малка и вкопана в земята. Вероятно е пострадала през Освободителната война, защото само след двайсет години, през 1888 г., карапчани построяват нов храм.

Сегашната черква е построена през 1888 – 1889 г. със средства на Добри Киров, който дава по-голямата част, а останалите са събрани от селото. Храмът носи името на светите братя Кирил и Методий. До 1966 г. това име носи и училището в селото. Църквата действа до средата на XX в., впоследствие е изоставена и подложена на разграбване, а след 1990 г. е ремонтирана и реставрирана със средства на хора от селото. На 24 май 2010 новата църква „Св. св. Кирил и Методий“ е официално открита и осветена.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Селото има кметство и поща. Читалище „Слънце“ на с. Крапец е създадено през 1871 г. под името „Полска майка“. Това е третото по ред на създаване селско читалище в Добруджа. Според устава на читалището, публикуван в бр. 17 от 1871 г. на вестник „Македония“, то „ще има намерение и грижа да може да научи всеки член по малко да чете, да пише и да изчислява“. Библиотеката към читалището разполага с 6500 тома литература.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Лагуната на Дуранкулашкото езеро

Крапец има огромен, неурбанизиран, дълъг около 7,5 км плаж с дюни. Той започва от нос Крапец при стария къмпинг „Карвуна“ недалеч от селото, продължава пред лагуната на биосферния и археологически резерват Дуранкулашко езеро и завършва далеч на север при нос Карталбурун след къмпинг „Космос“.

В селото е живял и творил известният български художник Коста Костов.

През 2011 г. в Крапец и околните плажове се снима игралният филм „Три“.

В землището на селото, също както и в околните села, са се съхранили множество тракийски могили.

Основна забележителност е разположеният непосредствено до селото при плажа биосферен и археологически Дуранкулашко езеро. Той е обект с европейско и международно значение, защитен от Рамсарската конвенция. Защитата се осъществява допълнително и по съвместен българо-френски проект, на фондация „Льо Балкан“ и Българската природна консерватория „Добруджа“. Резерватът и околната зона, защитена по програмата „Натура 2000“, зона са част от миграционния път „Via Pontica“.

Лагуната с околното море и крайбрежната зона е известно място за всички любители на лова и риболова.

В селото се намира ботаническа градина „Hortus Australis“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 24 май всяка година в с. Крапец става голям народен събор. Също през май се провежда пленер по живопис „Арт пътеки“, организиран от Община Шабла и художника Коста Костов. На него са участвали проф. Димитър Чолаков, проф. Ивайло Мирчев, доц. Йордан Парушев, Коста Костов, Матей Матеев, Милко Божков, Пламен Монев, Николай Карамфилов, Чавдар Петров и изкуствоведът Пламена Рачева.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото е курортно място. Развит е туризмът. До началото на 90-те години на XX век къмпинг „Карвуна“ настанява няколкостотин туристи. Засиленият интерес към превъзходната плажна ивица предизвиква строителството на няколко ведомствени хотелски бази с капацитет над 900 легла.

Днес функционират два хотела и няколко ваканционни вили, бунгала и стаи в семейни къщи.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]