Александър Мосолов (офицер)
| Александър Мосолов | |
| руски генерал | |
 Руски военен деец и дипломат. | |
| Звание | генерал-лейтенат |
|---|---|
| Служи на |  Руска империя |
| Род войски | Лейб-гвардия |
| Битки/войни | Руско-турска война (1877 – 1878) |
| Награди | орден Света Анна III степен Орден „Свети Станислав“ I степен Орден „Свети Станислав“ II степен Орден „Свети Станислав“ III степен Орден Свети Владимир III степен орден на свети Владимир, 4-та степен „Свети Александър“ За военна заслуга |
| Дата и място на раждане | 19 февруари 1854 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | 1 октомври 1939 г.
|
Александър Александрович Мосолов (на руски: Александр Александрович Мосолов) е руски офицер, генерал-лейтенант. Дипломат. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Александър Мосолов е роден на 19 февруари 1854 г. в Рязан в семейство на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Офицерска кавалерийска школа с назначение в лейбгвардейския Конен полк (1875).
Участва с полка в Руско-турската война (1877 – 1878). След края на войната е първият руски чиновник, назначен от княз Дондуков за началник на руската военна администрация на София през август 1878 г. Остава на този пост до април 1879 г.[3] Заема се да водоснабди, почисти и отопли града. За целта се използват остатъци от стар римски водопровод от Витоша, а по време на една от обиколките си в околностите на града Мосолов открива находищата на въглища край Перник; така руските военни започват да копаят край с. Мошино въглища за отопление на казармите.[4]
Следващото му назначение в България е като флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. Тогава ротмистър, става първият командир на Охранителната сотня, по-късно Конвой на Негово величество, а след това Лейбгвардейски конен полк. Изпълнява длъжността от 30 август 1879 до 1883 г. Частта се изгражда освен като почетна, конвойна служба при княза и като образцова войскова единица и изиграва важна роля при Съединението и последвалата Сръбско-българска война.[5]
След Съединението напуска двора и се завръща в Русия заедно с другите руски офицери; според Симеон Радев е уволнен от княза, за да бъдат заети местата от млади български офицери.[3]
Завръща се в Русия и в периода 1900 – 1916 г. е заемащ длъжността Началник на Канцеларията на Императорския двор. Влиза в близкото обкръжение на император Николай II. Завеждал е придворната цензура, т.е. осъществявал е предварително цензуриране на материалите, в които се упоменават особите на Царското семейство.
В края на 1916 г. е назначен за министър-посланик в Румъния.
В хода на Гражданската война се присъединява към Бялата гвардия и воюва срещу болшевиките в Южна Русия. След това заминава в емиграция във Франция.
От 1933 г. се установява в България. Участва в създаването на Общоруския монархически конгрес в Райхенхале (Бавария) през май 1921 г., член е на ръководството на Съюза на обединените монархисти, през 1931 г. възглавява неговата група в Антиб.
Автор е на неоднократно преиздавани спомени „В императорския двор“, които започват да се издават през 1934 г., в средите на руските емигрантски периодически издания, в частност в рижкото списание Для Васъ под заглавие „В двора на последния руски император“. Мемоарите му са издадени и на английски, под заглавието At the Court of the Last Tsar, но съдържанието на англоезичната версия се различава от това на рускоезичната.
Женен е за сестрата на генерал-майор Дмитрий Трепов.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Руски:
- Орден „Света Анна“ IV степен (1879);
- Орден „Свети Станислав“ III степен с мечове (1879);
- Орден „Света Анна“ IV степен с мечове (1879);
- Орден „Свети Владимир“ IV степен (1881);
- Орден „Свети Станислав“ II степен (1883);
- Орден „Свети Владимир“ III степен (1904);
- Орден „Свети Станислав“ I степен (1906);
- Орден „Света Анна“ I степен (1910);
- Орден „Свети Владимир“ II степен (1913).
Чуждестранни:
- Орден „Звездата на Румъния“ II степен (1884);
- Сръбски орден „Таковския кръст“ IV степен (1884);
- Черногорски орден „Княз Даниил I“ IV степен (1884);
- Турски орден „Меджидие“ III степен (1884);
- Български орден „Свети Александър“ V степен (1884);
- Български орден „За военни заслуги“ IV степен (1884);
- Германски орден на „Короната“ II степен (1892);
- Бухарски орден на „Изгряващата звезда“ II степен (1893);
- Нидерландски орден „Оран-Насау“ с командирски кръст с мечове (1895);
- Български орден „Свети Александър III степен (1896);
- Австрийски орден на „Железната корона“ II степен (1899);
- Голям кръст към ордена „Звездата на Румъниия“ (1899);
- Турски орден „Османие“ II степен (1901);
- Персийски орден на „Лъва и Слънцето“ II степен (1901);
- Германски орден на „Червения орел“ II степен (1901);
- Френски орден на „Почетния легион“ с командирски кръст (1901);
- Черногорски Орден на „Княз Даниил I“ II степен със звезда (1902);
- Австрийски орден „Франц Йосиф“ с командирски кръст със звезда (1902);
- Български орден „За военни заслуги“ I степен (1902);
- Германски орден на „Грифона“ с голям кръст (1902);
- Германски орден на „Короната“ II степен със звезда (1902);
- Турски орден „Меджидие“ I степен (1903);
- Японски орден на „Свещеното съкровище“ I степен (1903);
- Германски орден на „Филип Великодушни“ I степен (1903).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Генералъ-лейтенантъ Александъръ Ал. Мосоловъ (пръвъ кметъ на София) // сп. „Сердика“, бр. 8, 1939, с. 32 – 33.[неработеща препратка]
- ↑ Генерал-лейтенант Александър Мосолов // сп. „Сердика“ бр. 8. 1939. с. 32 – 33.[неработеща препратка]
- ↑ а б Михнева Р., К. Грозев и Г. Рупчева. „Малката Русия“ на жълтите павета. София, Камея груп ЕООД, 2016. ISBN 978-619-7084-27-6. с. 68 – 69.
- ↑ Михнева Р., К. Грозев и Г. Рупчева. „Малката Русия“ на жълтите павета. София, Камея груп ЕООД, 2016. ISBN 978-619-7084-27-6. с. 76.
- ↑ Михнева Р., К. Грозев и Г. Рупчева. „Малката Русия“ на жълтите павета. София, Камея груп ЕООД, 2016. ISBN 978-619-7084-27-6. с. 68, 77 – 79.
- Чуваков В. Незабытые могилы. М., 2004, Т. 4, с. 654.
- Мосолов А. При Дворѣ Императора. Рига, [1938]
- www.grwar.ru
- Mossolov А. At the Court of the Last Tsar.
- Витте С. Воспоминания. Царствование Николая II. М-Пг., 1923, Т. I