Тодор Кабакчиев (офицер)
| Тодор Кабакчиев | |
| български офицер | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | от 1881 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Пехота |
| Военно формирование | 1-ви арт. полк 4-ти конен полк 1-ви конен полк |
| Командвания | Лейбгв. конен полк 10-и конен полк |
| Битки/войни | Сръбско-българска война |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 1932 г.
|
.svg){kind=small}
Тодор Павлов Кабакчиев е български офицер (полковник), военен деец от Сръбско-българската война (1885), командвал Конвоя на негово височество (1885 – 1886) и 10-и конен полк (1901 – 1902). Той е първият българин командвал гвардията.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тодор Кабакчиев е роден на 2 август 1860 г. в Търново в семейството на Павел Недюв Кабакчиев и съпругата му Тодорица. През 1879 г. постъпва в Кавалерийското юнкерско училище в Елисаветград, Русия, което завършва през 1881 година и на 8 септември е произведен в чин подпоручик.[1] Служи 1-ви артилерийски полк. На 30 август 1884 е произведен в чин поручик. На 11 август 1885 е назначен за командир на Конвоя на негово височество.
Сръбско-българска война (1885)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Сръбско-българската война (1885) поручик Кабакчиев командва поверения му конвой. На 5 ноември един ескадрон под командването на Кабакчиев е изпратен към Алдомировци, за да застраши фланга на сръбските войски, когато предприемат настъпление в обход на българския ляв фланг, но ескадронът няма възможност да атакува и остава в наблюдателно положение до края на Сливнишкото сражение.[2] На 10 ноември по заповед на командир на 2-ри конен полк е назначен с 3 взвода от поверения му ескадрон да отиде в авангард по дефилето за Филиповци и Трън с цел откриване на противника. На следващия ден по заповед на началника на Кавалерийската дивизия се отправя и пристига в Цариброд, където бивакува на 12 ноември. На следващия ден отново по заповед на командира на 2-ри конен полк с ескадрона си се отправя към левия фланг и е на разположение на капитан Попов през селата Вишан, Невля, Врабча и Трън. На 14 ноември по заповед на капитан Попов е назначен за авангард на войските на левия фланг, които настъпват към Пирот. При откриването на сръбските войски, докладва на капитан Попов и по негова заповед започва преследване на противника. Към ескадрона на поручик Кабакчиев се присъединява и 2-ри ескадрон от 1-ви конен полк, с който се оказват пред главните сръбски сили, които преследват до идването на другите бъчварски ескадрони.[3]
След края на войната поручик Кабакчиев командва конвоя до 7 февруари 1886. На 10 февруари началника на щаба на армията капитан Рачо Петров изпраща телеграма до княз Александър с молба за назначаване на Кабакчиев за ординарец при началника на Северния отряд[4], но същия ден княз Александър в отговор на телеграмата му съобщава, че ще вземе поручик Кабакчиев за ординарец при него самия.[5]
На 30 август 1886 е произведен в чин ротмистър, на 2 май 1890 в чин майор и на 2 февруари 1900 в чин подполковник. На 11 август 1901 подполковник Кабакчиев поема командването на новосъздадения 6-и кавалерийски дивизион, на която длъжност е до 24 септември 1902, когато командването на дивизиона поема подполковник Иван Димитров. На 28 юли 1913 е произведен в чин полковник. По време на военната си кариера служи 4-ти и 1-ви конни полкове.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Полковник Тодор Кабакчиев е брат на подполковник Теодоси Кабакчиев и на капитан Христо Кабакчиев. Женен е за Евангели Евприпия.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (8 септември 1881)
- Поручик (30 август 1884)
- Ротмистър (30 август 1886)
- Майор (2 май 1890)
- Подполковник (14 февруари 1900)
- Полковник (28 юли 1913)
Образование
[редактиране | редактиране на кода]- Кавалерийско юнкерско училище в Елисаветград, Русия (1879 – 1881)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
- Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“
