Кавалерия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Конница)
Направо към: навигация, търсене
Британски кралски кавалеристи, 2007
USMC-100727-M-0381B-136.jpg
Война
Военна история

Праистория · Античност · Средновековие
Ранно модерно · Индустриална епоха · Съвременно (20-ти и 21 век) · Четвърто поколение войни (късен 20-ти и 21 век)

Военни действия според място

По въздух · Наземни · По вода
Информационни
В Космоса

Оръжия

Бронирани · Артилерийски · Биологично оръжие · Кавалерия
Химическо оръжие · Кибер · Пехота
Ядрени · Психологически  · Неконвенционални

Тактика

Въздушни маневри · Маневри · Битка · Кавалерийска тактика · Атака (война) · Прикритие (военно дело) · Контраатака · Контрабунтове · Отбранителна военна позиция · Партизанска война · Боен дух · Обсада · Тактически цели · Позиционна война · Окопна война  · Тотална война ·

Типове операции

Светкавична война · Маневрена война

Стратегия

Икономическа · Пълномащабна стратегия · Война до изтощение · Операция

Организация

Формации · Звания · Части

Логистика

Оборудване · Снабдяване · Снабдителна организация

Допълнителни теми

Асиметрична война · Студена война · Наемници · Военна кампания · Мрежовоцентрична война · Операционни изследвания · Принципи на воденето на война · Опосредствана война · Религиозна война · Кибервойна · Театър (военно дело) · Военнопрестъпления · Военни романи

Списъци

Битки · Водачи · Операции
Обсади · Теоретици · Войни
Военни престъпления · Оръжия · Писатели

Кавалерията (на италиански: cavaleria), наричана още конница[1][2], е род войски, състоящ се от яздещи войници.

Кавалеристите се бият и придвижват на своите ездитни животни, най-често коне или камили.

Това е един от основните родове войски, разпространен от древността до Втората световна война поради подвижността и способността им за внезапни и самостоятелни действия.

Кавалерията в древността[редактиране | редактиране на кода]

Кавалерия от Древен Египет

Кавалерията първоначално се е появила като нерегулярна конница в страните от Древния свят. До появяването на кавалерия, в армиите на Древен Египет, Индия, Китай и други страни са се използвали бойни колесници. Като род нерегулярни войски кавалерията първо възниква в Асирия и Урарту (IX век пр.н.е.), след това в Персия (VI в. пр.н.е.) и други държави. В персийската армия кавалерията се явява главен род войска и се дели на тежка, въоръжена с мечове и пики, и лека, въоръжена с лъкове и копия.

Кавалерист от Елада на рисунка от ок.500 г. преди н. е.

За първи път регулярна кавалерия се създава в Древна Гърция. Поради земеделската култура на Елинските полиси, конните отряди са били малочислени – около хиляда ездача в най-големия град Атина. Конница са имали и другите градове, но в битките тя не е имала решаващо значение.

Най-голямо развитие в Елада кавалерията достига при Александър Македонски[3] през IV в. пр.н.е. Кавалерията се е делила на тежка, така наречените хетайри и съюзните тесалийци, и лека спомагателна от варварските народи. Леката кавалерия извършвала разузнаване, охрана и преследвала разбития противник. Главния удар е нанасяла тежката кавалерия във взаимодействие с пехотата. Под командването на Александър Македонски кавалерията е решавала участта на всички основни сражения в Азия.

При древните римляни кавалерията е спомогателен род войска (основен е пехотата). Организационно тя е влизала в състава на легионите и се е деляла на турми – по 30 ездача. На въоръжение кавалеристите са имали копия и мечове; слабо са били обучени на езда; коня е служил главно като средство за придвижване[4]. Кавалерията е изпълнявала основно функции по разузнаване и решаване на различи снабдителни задачи.

Високи бойни качества е имала картагенската кавалерия, изиграла важна роля при разгрома на римската армия в битката при Кана.

Силна кавалерия са имали и Партите. Бронираните напълно партски ездачи се явяват праобраз на европейските рицари от по-късно време. В битката при Кара през 53 пр.н.е. те изиграват важна роля в разгрома на римските легиони под командването на Крас.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Българска конница[редактиране | редактиране на кода]

Рицарство[редактиране | редактиране на кода]

Рицари от ранното Средновековие

С изобретяването на стремената примерно в края на V – средата на VI век кавалерията става главна ударна сила на бойното поле в средните векове. В Западна Европа (VIIIIX век) главно значение в боя придобива рицарската кавалерия. Въоръжени с тежко копие и меч, облечените в броня рицари (но все още не и конете), са атакували противника построявайки се в линия или клин. Любима форма на бойния ред става пресечения клин („свиня“), предните редове на който са от отбрани рицари. Движещата се след главния клин пехота е прикривана по фланговете и тила от 2 – 3 редици тежки рицари. Пехотата довършвала разгрома на противника, разбит от удара на плътната маса рицари[5].

От началото на XV век за защита на рицарите започват да се използват цялостни метални доспехи. С броня се защитават и конете. Макар и тежката, трудноподвижна рицарска кавалерия да не е била способна да води маневрени действия и преследване на лековъоръжен противник, силата на удара, добрата броня и голямата инерция на засилените коне просто са прегазвали всичко, което е стояло на пътя им. Едва след появяването на невероятно дълбоки строеве от пиконосци заедно със значително количество арбалетчици и аркебузи през епохата на Ренесанса, пълната им хегемония на бойното поле е прекратена.

Поява на огнестрелното оръжие[редактиране | редактиране на кода]

С появата през XIV век на огнестрелното оръжие и нарастването във връзка с това на ролята на пехотата и артилерията съществено се отразява на развитието на кавалерията. В Западна Европа към края на XV век рицарската кавалерия загубва своето значение[6].

През XVI век на преден план започва да излиза леката кавалерия, въоръжена с огнестрелно оръжие. Това довежда до изменение на способа на водене на бойни действия от кавалерията: вместо конна атака и удар с хладно оръжие започва да се използва стрелба от коня (дълбочината на строя стига до 10 и повече реда, излизащи поредно от дълбочина на бойния ред). В XVI век в кавалерията се появяват драгуни, а по-късно и кирасири[7].

Голяма реорганизация в кавалерията провежда шведския крал Густав II Адолф (1611 – 1632). Кавалерията на шведите (драгуни и кирасири) в битка се е построявала в 3 – 4 реда, на 2 линии. При такова построяване кавалерия отново се превръща в мощна ударна сила, способна да извърши решителни атаки и да маневрира на бойното поле. Организационно шведската кавалерия се е състояла от кавалерийски полкове и ескадрони[8].

През XVIIXVIII век значително се развива и кавалерия другите страни на Западна Европа. Нейната численост рязко нараства и съставя в ред страни 50 % от състава на армията, а във Франция кавалерията е дори 1,5 пъти повече от пехотата. Кавалерия в този период се разделя на тежка (кирасири), средна (драгуни, карабинери, конногренадири) и лека (хусари, улани и лекоконни полкове). През XVII век кавалерия на всички западноевропейски армии (с изключение на шведската) продължава да използва стрелба от коня и да води атака с ниско темпо[9].

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Първата световна война кавалерията е била единствения подвижен род войска и е съставяла 8 – 10% от численноста на армиите на воюващите коалиции. Тя е използвана за решаване на тактически (Франция и други държави) и оперативни (Германия) задачи. Действия на кавалерията по време на войната вследствие на насищането с артилерия, картечници и използването на военна авиация са слабоефективни и съпроводени с големи загуби на личния състав.

С настъпване на позиционния период на бойните действия, кавалерията като подвижен род войска практически престава да се използва. Личният състав на кавалерийските части е спешен и води бойните действия, както и пехотата, от окопи. [10].

Един от малкото примери за използване на големи кавалерийски сили за развиване на успеха в оперативен мащаб се явява Свенцанския прорив от 1915 година, в хода на който германското командване е използвало 6 кавалерийски дивизии.

След Първата световна война във връзка с развиването на механизацията и моторизацията на чуждестранните армии, числеността на кавалерията се съкращава, а към края на 30-те години в някои от страните е ликвидирана по същество. Изключение прави Полша, в която към началото на Втората световна война има 11 кавалерийски бригади.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [1] Среща се и конна войска. Друга остаряла форма е кавала̀рия.
  2. [2]
  3. Кавалерия // Советская военная энциклопедия. – Т. 4. – С. 10.
  4. Кавалерия // Советская военная энциклопедия. – Т. 4. – С. 11
  5. Кавалерия // Советская военная энциклопедия. – Т. 4. – С. 11
  6. Кавалерия // Советская военная энциклопедия. – Т. 4. – С. 12
  7. Кавалерия // Советская военная энциклопедия. – Т. 4. – С. 12
  8. Кавалерия // Советская военная энциклопедия. – Т. 4. – С. 12
  9. Кавалерия // Советская военная энциклопедия. – Т. 4. – С. 12
  10. Кавалерия // Советская военная энциклопедия. – Т. 4. – С. 13