Константин Петкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Петкович
български учен, публицист и поет; руски дипломат

Роден
1824 г.
Починал
1898 г. (74 г.)
Константин Петкович в Общомедия

Константин Димитриевич Петкович, познат и като К. П. Дмитриев-Петкович, български учен, публицист и поет и руски дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петкович е роден в 1824 година българското македонско село Башино село, тогава в Османската империя. Брат е на Андрей Петкович и Димитър Петкович. Учи в Ришельовския лицей (1842-1846) и в семинарията в Одеса, от 1848 до 1852 г. — славянска филология в Санктпетербургския университет.

Приемането му в университета е уредено от Захарий Княжески, който го запознава с Измаил Срезневски, Пьотър Плетньов, Арист Куник и други санктпетербургски учени. Срезневски насочва Петкович към народописни занимания, тъй като самият той се интересува от непознатата българска култура. В резултат на проучванията си Петкович оставя ръкописа „Свадебные обычаи македонских болгар“. През 1852 година превежда на български и публикува редактираните от Стрезневски „Памятники и образцы народного языка и словесности“, част от Краледворския ръкопис на Вацлав Ханка „Съдът на Любуша“. Петкович според някои данни събира български битови названия за Виктор Григорович.[1]

Петкович е един от първите патриоти, които се обявяват за възстановяването автокефалността на Българската църква. През 1852 г. предприема заедно с Натанаил Зографски (Стоянов) пътувания с научна цел: Цариград, светогорските манастири, Македония, Сърбия, Хърватско, Словения, Австрия, Чехия и Полша. Двамата замислят създаването на литературно общество „Българска матица“ и подават изложение до руското Министерство на просветата за положението на българския народ. Успява да издейства 1768 екземпляра учебници за българските училища. В Чехия се запознава с Вацлав Ханка, Павел Шафарик и други слависти. В 1853 г. по настояване на цариградските българи съставя записка до руското Министерство на вътрешните работи за независимостта на България. По време на Кримската война (1853-1856) е извикан в Русия. От тогава до към 1884 г. е руски дипломат във Видин, руски консул в Дубровник (1857 - 1869[1]), Палестина и Бейрут (70-те години[1]).

През 1852 г. превежда на руски език „Фонетика на българския език“ от Франц Миклошич. Той е първият български филолог, който работи със славянските ръкописи в светогорските манастири. В неговите научни записки от пътешествието му по Атон (13 октомври — след 16 ноември 1852 г.), издадени 13 години по-късно, се срещат и живи описания на монасите и сложните отношения между славяни и гърци по време на борбата на българите за църковна независимост:

Този добър старец живее вече отдавна в монастира „Свети Павел“, в който е вложил голяма сума пари, бащино наследство, както и плода на собствения си труд, но днес гръцките монаси не само не му дават и стотинка от процентите, но и го гледат лошо, преследват го и го гонят от манастира. Пред тях той се представя за руснак — за казак — и не смее да се нарече българин, тъй като това име е силно неприятно за гръцкото ухо. С мене говори на развален руски и за мене не беше трудно да разпозная в него земляк и го заговорих на родния ни български език. Щом видя пред себе си сънародник, старецът откри душата си пред мен и ми разказа много неща за своите събратя гърци и за честните им постъпки спрямо българите и изобщо спрямо славяните. Подобни разкази, подобни жалби съм слушал от всички руски монаси, които срещнах в обиколените от мен манастири. Навсякъде нашите братя се оплакват: мъки и беди от лукавия гръцки род!… Старецът Серафим ми подари неголяма църковна книга, написанна на най-новото българско наречие. На нея няма посочена година, нито името на преписвача, но по езиковите признаци е видно, че е писана в Северна България и ако не и повече, то преди около 50-60 години. Следователно тя е доста важна за нас българите и като пример за простонародния език, и със своя правопис.[2]
Андрей Петкович и Константин Петкович

През 1853 г. Константин Петкович е дописник на „Цариградски вестник“ и „Списанието на министерството на народното просвещение“ (Журнал Министерства народного просвещения). Автор е на едно от първите български революционни стихотворения „Български войн“ (1854).

В 1853 година по настояване на цариградските българи Петкович съставя обширна записка „За древните права на българската православна църква“, която е връчена на руското посолство в османската столица. В нея Петкович излага историческите основания за църковна независимост на българската нация. В заключение казва:[3]

Титулът на Охридския архиепископ и на Търновския патриарх да бъдат възстановени с всичките права и привилегии; да бъдат натоварени да управляват българската църква посредством един синод и техните отношения с вселенския патриарх да бъдат поставени при същите условия както патриарсите на Антиохия, Ерусалим и Александрия или както митрополита на Сърбия. Българската църква да представлява българите пред Портата, както гръцкият патриарх представлява гърците.[3]

В писмо до Стефан Веркович на сръбски език от 10 декември 1860 година, с което му благодари за изпращането на екземпляр от „Народни песни на македонските българи“, Петкович пише:

...Вашата сбирка от български песни има голямо значение в днешно време, когато окончателно още не е установен нашият книжовен език, и който всеки писател обръща и поправя, както си желае. Аз поддържам, че може да се намери в Македония български песни и разкади, в които езикът би бил още по-чист, и то около Битоля, Охрид и Велес. Няма съмнение, че живеещите сега в Македония българи са истински потомци на онези славяни, за които Св.Кирил и Методий са превели свещеното писмо...[4]

Повечето от трудовете на Константин Петкович са написани на руски език. Пример за визията му за българския литературен език, стил и правопис е следващият цитат:

Изъ между 20 монастири, кои-то сега има на Св. Гора, найважно и найголѣмо значенье представя за насъ Блъгаритѣ Зографъ, како такъвъ монастирь, който отъ пръво врѣмя приіелъ іе славинско начало, зачувалъ го прѣко много векови и противъ много страшни прѣврати и несгоди, и който сега ныие можемо по прѣимущество да наречеме свой; знаемо онъ, како ся пише и въ іединъ блъгарски документъ отъ 14 в., стоялъ ие издавна особито подъ покровителство на блъгарскитѣ православни, благочестиви и христолюбивы цареви.[5]

Умира през ноември 1898 година в Одеса[6].

Трудове и произведения[редактиране | редактиране на кода]

Петкович на стари години
  • Свадебеные обычаи македонских болгар (ръкопис с дата 1850 г.)
  • Древняя чешская песня о суде Любуши с переводом на болгарское наречие (в типографии Императорской академии наук), Санкт Петербург 1852 (превод на част от Краледворския ръкопис на В. Ханка)
  • Очерки Белграда, ЖМНП, бр. 8, Санкт Петербург 1853
  • Зографъ, блъгарска Обитель на Св. Гора. Константинополь, 13 Мая 1853. К. Д. Петковичъ, Цариградски Вестник III, бр. 136, 29 август 1853
  • Борис, първи християнски цар на блъгарити. Поблъгарена историйска приказка от К. Петкович, писана по словенски от Йосифина Турноградска Б. (в типографията на Тадея Дивичияна), Цариград 1853
  • Момина клетва / Цариградски вестник, бр. 129, 1 август 1853 (стихотворението е публикувано под заглавие „Българска девойка и нейзыина клетва“ / Зора југословенска, Течај 2 (редактор Радослав Разлог), Загреб 1853 с дата „Немски Градец, 28-30 август 1852“
  • Известия К. Д. Петковича о рукописях Зографского Святогорского монастыря / Известия Императорской академии наук, т. 2, бр. 18-20, Санкт Петербург 1853
  • Хрисовуља Иоанна Бранковића, деспота сербског / Гласник Друшства србске словестности, бр. 5, Београд 1853
  • Блъгарски войн, 12 март 1854 (стихотворението е публикувано и в изданието на Петр Безсонов, „Болгарские песни из сборников Ю. И. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар“, Москва 1855
  • Исторический очерк Сербской православной общины в Рагузе / Русская беседа, бр. 111, 1859
  • Черногорец Марко Мартинович, обучающий русских бояр (присланных Петром Великом в Венецию) мореплаванию и наутическим наукам / Морской сборник, бр. 6, Санкт Петербург 1863
  • Обзор Афонских древностей (= Приложение к V-ому тому Записок Императорской академии наук, т. 6, кн. 2, прил. № 4), Санкт Петербург 1865
  • Сон султана, Даница, Нови Сад, 1861
  • Черногория и черногорцы. Очерки К. Д. Петковича / Восточный сборник, бр. 6, Санкт Петербург 1877

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Konstantin Petkovich Boris I Cover.jpg Konstantin Petkovich Boris I Back Cover.jpg
Корици на „Борис I“
  • А. П. Стоилов, Български книжовници от Македония през 18 и 19 век / Развитие бр. 8-9, 1919;
  • А. П. Стоилов, Български книжовници от Македония 1. С. 1922, с. 89;
  • Стефан Каракостов, Македонски възрожденци. Исторически и литературни образи, ч. 1. С., 1942, с. 89-94;
  • Йордан Иванов, Български старини из Македония, София 1931 (репринт 1970), с. 83, 489;
  • Стефан Каракостов, Македония в българската революционна и културна борба. Първият революционен лирик на Македония / Литературен глас 541, 1942;
  • Е. Георгиев, Българи и чехи в епохата на тяхното възраждане / ГСУ, ИФФ, 42, 1945 -1946, с. 77;
  • Александар Спасов, Константин и Андреја Петкович / „Разгледи“, бр. 14, Скопје 1955 (препечатано в: Нашето препознавање, Култура, Скопје 1971 и Истражувањя и Коментари. Мисла, Скопје 1971);
  • Никита Ильич Толстой, Страничка из истории македонского литературного языка (Переводы Любушиного суда из Краледворской рукописи на македонский язык в 19 в. / История славянских литературных языков (Институт славяноведения, Академия наук), Москва 1965, с. 17-34;
  • Михаил Арнаудов, Българското книжовно дружество в Браила 1869 — 1876, С. 1966, с. 17-22;
  • Харалампие Поленаковиќ, Првиот научен труд во македонската славистика / Разгледи 8/10, Скопје 1966;
  • Харалампие Поленаковиќ, Константин Д. Петковиќ и неговите „Очерки Белграда“ од 1853 година / Нова Македонија, Скопје, 14-16 мај 1972 (същото и в избраните съчинения на проф. Х. Поленакович, Во екот на на родното будење, Скопје 1973 г., където има 6 статии за Д. Петкович);
  • Симон Дракул, Македонските преродбеници Константин и Андреја Петкович во светлината на нивната кореспонденција / Гласник, бр. 1 (Институт за национална историја, Скопје 1977;
  • Мирољуб М. Стојановић, Прилози кон биографијата на Константин Петкович / Современост, бр. 3, Скопје 1979;
  • Л. Минкова, Константин Петкович и неговата студия за сватбените обичаи на македонските българи / Български фолклор, бр. 3, 1980;
  • Г. Тахов, Константин Д. Петкович — един от първите наши революционни поети. Неизвестни данни за неговото творчество / Струма, бр. 1, 1982, с. 161-165; История на България (БАН), т. 5, С. 1985, с. 314;
  • Славяноведение в России, Москва 1988, с. 130, 160;
  • Мирољуб М. Стојановић, Константин Петкович и Црна Гора, кн. 1, 1987;
  • Георги Сталев, Браќата Константин и Андреја Петковиќ / Историја на македонската книжевност. Прв дел. (Институт за македонската литература), Скопје 2001, с. 208-216;
  • Васил Тоциновки, Револуционерниот поет Константин Д. Петкович / Тајни и трајни пораки (Дирекција за култура и уметност), Скопје 2003, с. 59-70;
  • Мирољуб М. Стојановић, Писац ствара домовину. О самоосвешћењу македонске књижевности, Ниш 2004, с. 20-21, с. 153-189: Константин Петкович и Црна гора.
  • Минкова, Лиляна. Константин Петкович - един непознат?. // Liternet. Посетен на 2015-04-24.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 93.
  2. К. П. Дмитриев-Петкович, Обзор Афонских древностей, Санкт Петербург 1865, с. 38-39
  3. а б Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 121.
  4. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 538 - 172 - 174.
  5. Зографъ, блъгарска Обитель на Св. Гора. Константинополь, 13 Мая 1853. К. Д. Петковичъ / Цариградски Вестник III, бр. 136, 29 август 1853
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.519.
Пьотър Стремоухов дубровнишки руски консул
(1857 – 1869)
Александър Йонин
     Портал „Македония“         Портал „Македония