Андрей Петкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андрей Петкович
български учен и руски дипломат
Андрей Петкович 
Роден: 12 декември 1837 г.
Починал: 30 декември 1897 г. (60 г.)

Андрей Димитриевич Петкович е български възрожденец, роден в заможно семейство във Велешко. Брат на Димитър Петкович и Константин Петкович.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Петкович е роден на 12 декември 1837 година в Башино село, тогава в Османската империя, негови братя са Димитър и Константин Петкович. Учителства във Велес в края на 40-те години на 19 век. От 1854 до 1860 година учи в Ришельовския лицей в Одеса. Завършва с докторска научна степен Юридическия факултет на Санктпетербургския университет през 1864 година.

Постъпва на служба в руското Министерство на външните работи. Като секретар на руското консулство в Яш поддържа преписка с основателите на Българското книжовно дружество в Браила. Титулярен руски консул в различни държави.

Публикува статии, преводи на басни и стихотворения в „Цариградски вестник" (1859-1860), сред които и песента „Глас от далечна земя“[1][2].

Умира в Русия.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Александар Спасов, Константин и Андреја Петкович / „Разгледи“, бр. 14, Скопје 1955 (препечатано в: Нашето препознавање, Култура, Скопје 1971 и Истражувања и Коментари. Мисла, Скопје 1971);
  • Георги Сталев, Браќата Константин и Андреја Петковиќ / Историја на македонската книжевност. Прв дел. (Институт за македонската литература), Скопје 2001, с. 208-216

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.519.
  2. Биография на Андрей Петкович, http://www.veles.gov.mk
     Портал „Македония“         Портал „Македония