Направо към съдържанието

Александър Спасов (северномакедонски писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Спасов.

Александър Спасов
Александар Спасов
северномакедонски писател
Роден
Починал
27 май 2003 г. (77 г.)

Учил вСкопски университет
Научна дейност
ОбластИстория, литературна критика
Работил вСкопски университет

Александър Спасов (на македонска литературна норма: Александар Спасов) е литературен критик, историк и есеист от Северна Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата.

Роден е в 1925 година в Скопие, тогава в Югославия. Завършва Философския факултет „Блаже Конески“ на Скопския университет. Защитава докторат по филология. Преподава във Филологическия факултет в Скопие. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1951 година и на Македонския ПЕН център. Умира в 2003 година.

  • Патишта на зборот (критики и огледи, 1956),
  • Антологија на современата македонска поезија (1961),
  • Антологија на современата македонска поезија и проза (на сръбски език, 1961),
  • Sodobna makedonska poezija (на словенски език, 1963),
  • Современа македонска поезија (на сръбски език, 1967),
  • За македонската литература (студии, огледи и критики, 1969),
  • Нашето препознавање (огледи и критики, 1971),
  • Истражувања и коментари (студии и есеи, 1977),
  • Задача на денот (огледи и критики, 1979),
  • Кочо Рацин (монография на френски, ЮНЕСКО, Париж, 1986),
  • Кочо Рацин (книжовноисторически приноси, 1995),
  • Браќата Андреја и Константин Петковиќ (студия, 1996),
  • Македонско-словенечки книжевно културни релации (изследвания и коментари, 1998).

Съставител е на книгите: Кочо Рацин – стихови и проза (1954), Книга за Миладиновци (съавтор, 1962), Книга за Рацин 1943-1963 (заедно с други съставители, 1963), Книга за Климент Охридски (заедно с други съставители, 1966), Кочо Рацин – Бели мугри и други творби (1974).

Носител е на наградите: „11 октомври“, „Кочо Рацин“, „Жупанчичево признание“ и „Димитър Митрев“.[1]