Александър Спасов (писател от Република Македония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Спасов
писател от Република Македония
ALEKSANDAR SPASOV.tif
Роден
Починал
27 май 2003 г. (77 г.)
Научна дейност
Област История, литературна критика

Александър Спасов (на македонска литературна норма: Александар Спасов) е литературен критик, историк и есеист от Република Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1925 година в Скопие, тогава в Югославия. Завършва Философския факултет „Блаже Конески“ на Скопския университет. Защитава докторат по филология. Преподава във Филологическия факултет в Скопие. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1951 година и на Македонския ПЕН център. Умира в 2003 година.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Патишта на зборот (критики и огледи, 1956),
  • Антологија на современата македонска поезија (1961),
  • Антологија на современата македонска поезија и проза (на сръбски език, 1961),
  • Sodobna makedonska poezija (на словенски език, 1963),
  • Современа македонска поезија (на сръбски език, 1967),
  • За македонската литература (студии, огледи и критики, 1969),
  • Нашето препознавање (огледи и критики, 1971),
  • Истражувања и коментари (студии и есеи, 1977),
  • Задача на денот (огледи и критики, 1979),
  • Кочо Рацин (монография на френски, ЮНЕСКО, Париж, 1986),
  • Кочо Рацин (книжовноисторически приноси, 1995),
  • Браќата Андреја и Константин Петковиќ (студия, 1996),
  • Македонско-словенечки книжевно културни релации (изследвания и коментари, 1998).

Съставител е на книгите: Кочо Рацин - стихови и проза (1954), Книга за Миладиновци (съавтор, 1962), Книга за Рацин 1943-1963 (заедно с други съставители, 1963), Книга за Климент Охридски (заедно с други съставители, 1966), Кочо Рацин - Бели мугри и други творби (1974).

Носител е на наградите: „11 октомври“, „Кочо Рацин“, „Жупанчичево признание“ и „Димитър Митрев“.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония