Сватбените обичаи на македонските българи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
„Сватбените обичаи на македонските българи“
„Свадебные обычай македонскихъ болгаръ“
Автор Константин Петкович
Първо издание 1980 г.
Оригинален език руски
Жанр научен, етнография

„Сватбените обичаи на македонските българи“ (на руски: „Свадебные обычай македонскихъ болгаръ“) е етнографска студия на Константин Петкович, оставена в ръкопис с дата 1850 година. Книгата е забележителен етнографски описателен труд, втората българска етнографска студия след „Обычаи болгар“ на Захарий Княжески. Тя, макар да описва само локален вариант на българската сватба във Велешко,[1] има безспорни научни качества и в историографско и в етнографско отношение.[2]

Студията е открита в архива на Измаил Срезневски от българската литературоведка Лиляна Минкова, която я публикува в 1980 година с подробен коментар.[3] Авторът Константин Петкович, студент в Санктепербургския университет, е запознат от Захарий Княжески със Срезневски, Пьотър Плетньов, Арист Куник и други санктпетербургски учени. Срезневски насочва Петкович към народописни занимания, тъй като самият той се интересува от непознатата българска култура. В резултат на проучванията си Петкович оставя ръкописа „Свадебные обычаи македонских болгар“.[2]

По методология на набиране на материалите - лични наблюдения и спомени - и по начина на описанието трудът на Петкович прилича на студията на Княжески, но е по пълен откъм фактология и е много по последователен при представянето на обичаите. За разлика от Джинот, Раковски, Веркович и Гинчев Петкович не се впуска в опити за теоретически и методологически тълкувания на обичаите и постига точно и пълно тяхно описани.[2] Петкович под влияние на по-строга научна школа, показва трезв усет за смисъла на етнографското изследване и демонстрира реализъм, верен хронологизъм без увлечения в романтизъм.[1]

В труда си Петкович описва обичайната нормативна основа на предбрачните отношения. След това в детайли разглежда предсватбените и сватбените обреди, продължителността на обичая и в кои дни се извършва даденото обредно действие. Прецизно е описан реквизитът и ролите на участващите лица. Дадени са и придружаващите обряда сватбени песни, което е едно от достойнствата на труда.[1]

Еднакви или близки до описаните от Петкович обичаи са публикувани в по-късни възрожденски сборници - на Братя Миладинови, Веркович, Чолаков, Шапкарев. Иван Крайничанец в 1895 година публикува почти същите обичаи от Велешко.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 94.
  2. а б в Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 93.
  3. Минкова, Лиляна. Константин Петкович и неговата студия за сватбените обичаи на македонските българи. // Български фолклор (3). 1980.
     Портал „Македония“         Портал „Македония