Сватбените обичаи на македонските българи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Сватбените обичаи на македонските българи“
„Свадебные обычай македонскихъ болгаръ“
Автор Константин Петкович
Първо издание 1980 г.
Оригинален език руски
Жанр научен, етнография

„Сватбените обичаи на македонските българи“ (на руски: „Свадебные обычай македонскихъ болгаръ“) е етнографска студия на Константин Петкович, оставена в ръкопис с дата 1850 година. Книгата е забележителен етнографски описателен труд, втората българска етнографска студия след „Обычаи болгар“ на Захарий Княжески. Тя, макар да описва само локален вариант на българската сватба във Велешко,[1] има безспорни научни качества и в историографско и в етнографско отношение.[2]

Студията е открита в архива на Измаил Срезневски от българската литературоведка Лиляна Минкова, която я публикува в 1980 година с подробен коментар.[3] Авторът Константин Петкович, студент в Санктепербургския университет, е запознат от Захарий Княжески със Срезневски, Пьотър Плетньов, Арист Куник и други санктпетербургски учени. Срезневски насочва Петкович към народописни занимания, тъй като самият той се интересува от непознатата българска култура. В резултат на проучванията си Петкович оставя ръкописа „Свадебные обычаи македонских болгар“.[2]

По методология на набиране на материалите - лични наблюдения и спомени - и по начина на описанието трудът на Петкович прилича на студията на Княжески, но е по пълен откъм фактология и е много по последователен при представянето на обичаите. За разлика от Джинот, Раковски, Веркович и Гинчев Петкович не се впуска в опити за теоретически и методологически тълкувания на обичаите и постига точно и пълно тяхно описани.[2] Петкович под влияние на по-строга научна школа, показва трезв усет за смисъла на етнографското изследване и демонстрира реализъм, верен хронологизъм без увлечения в романтизъм.[1]

В труда си Петкович описва обичайната нормативна основа на предбрачните отношения. След това в детайли разглежда предсватбените и сватбените обреди, продължителността на обичая и в кои дни се извършва даденото обредно действие. Прецизно е описан реквизитът и ролите на участващите лица. Дадени са и придружаващите обряда сватбени песни, което е едно от достойнствата на труда.[1]

Еднакви или близки до описаните от Петкович обичаи са публикувани в по-късни възрожденски сборници - на Братя Миладинови, Веркович, Чолаков, Шапкарев. Иван Крайничанец в 1895 година публикува почти същите обичаи от Велешко.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 94.
  2. а б в Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 93.
  3. Минкова, Лиляна. Константин Петкович и неговата студия за сватбените обичаи на македонските българи. // Български фолклор (3). 1980.
     Портал „Македония“         Портал „Македония