Цани Гинчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цани Гинчев
български писател, просветен деец и публицист
Роден
Цани Шкипърнев Гинчев
Починал

Етнос българи
Националност Флаг на България България
Професия градинар, учител, училищен инспектор, чиновник, коректор, редактор, издател, писател, етнограф
Литература
Жанрове повест
Известни творби „Зиналата стена“ (1888)
„Ганчо Косерката“ (1890)
Политика
Депутат
УС   

Цани Шкипърнев Гинчев е български писател, просветен деец и публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Лясковец през август 1835 (според някои източници – 1832). Автор е на книгата „Български басни“ и на повестите „Ганчо Косерката“, „Женитба“ и „Зиналата стена“. Същите повести публикува в списание „Труд“ (1887 – 1892), докато е негов редактор.

Учил се в селищното килийно училище, после в Метоха при Петропавловския манастир под ръководството на игумена му Максим Райкович, след това и във Велико Търново при Никола Златарски.

През 1846 г. отива „на бахча“ в Букурещ. През 1848 г. става градинар в Белград.[1] Печели пари, за да продължи образованието си в Белградската гимназия. В Белград се запознава с Раковски, сближава се с него и става член на легията му. През 1858 г. се премества в Одеса, където дели квартира с Раковски.[1]

Става сътрудник на етнографския труд на Раковски „Показалец“, в който отпечатва народни песни, приказки, обредни обичаи и вярвания, както и народен календар. Гинчев преписва и коригира труда на Раковски, дори продава книгите му в Бесарабия и Молдова.[1]

През 1860 г. се разделя с Раковски и отива в Киев, където следва естествени науки. През 1862 г. става учител в българската колония Карагач в Бесарабия, където прекарва седем години. През 1864 г., връщайки се за кратко в България, се жени за дъщерята на виден търновски търговец. През 1868 г. отпечатва народни умотворения в списание „Общ труд“.[1]

Окончателно се завръща в България през 1870 г. Същата година издава първата си стихосбирка „Български басни“, а през следващата 1871 г. издава и учебник по „Земляделие за всекиго“. През 1872 г. отпечатва в Цариград своята балада „Неожидана среща“.

През 1873 г. се премества в Габрово, където преподава естествени науки (история), химия и черковнославянски език. Тогава участва и в подготовката на въстанието на Цанко Дюстабанов. След провала на въстанието по внушение на габровските чорбаджии, учителите от Априловската гимназия биват заловени и откарани на съд във Търново. След двумесечен престой в затвора Цани Гинчев е назначен за окръжен управител на Оряхово.[1]

От 1 юли 1880 г. е назначен за училищен инспектор във Врачанското и Оряховското учебни окръжия, както и за първостепенен учител в Лом. Част от живота му по това време е свързана с град Бяла Слатина. Той съдейства за утвърждаването на града като околийски център, за разширяване на образователното дело, за откриване на седмичен пазар за едър рогат добитък. Неговото име носи едно от училищата в града. Според местни слухове Гинчев помага за разширяването на училищната сграда, като става през нощта и размества колчетата, обозначаващи размерите на бъдещото училище.

През 1886 г. Цани Гинчев се премества като учител в Търновската девическа гимназия по български език и литература и естествена история. Едновременно с това от следващата 1887 г. става издател и на списание „Труд“, в което и печата свои трудове. През първата година това е „Няколко думи за историята на нашето градинарство“, на следващата 1888 г. – повестта си „Зиналата стена“, а през 1890 г. и повестта „Ганчо Косерката“. През 1892 г. Гинчев издава повестта си „Женитба“, както и „Писма за корените и законите на българския език“ и „Седянка“.[1]

След 30-годишно учителстване в чужбина и в България през 1893 г. Цани Гинчев се оттегля от професията учител, но става член и ревностен сътрудник на образуваното по негово време Българско книжовно дружество (превърнало се по-късно в Българска академия на науките). Сътрудничи на сборници, списания и вестници отпреди и след Освобождението в духа на народознанието и литературата.[1]

През юли 1894 г. участва в І конгрес на българската публицистика, където се простудява. След няколко дни, на 26 юли, умира в дома на брат си Петър Гинчев в София.[1]

След себе си Цани Гинчев оставя незаличима следа със своето творчество, народополезна дейност и родолюбие. Човекът, който е работил денонощно и неуморно, оставя незабравими балади, повести, патриотични и лирични стихотворения, научни статии по езикови, земеделски и битови въпроси, вкл. и незавършена енциклопедия на болестите и лекуването им с билки (Лекарственик – 77 билки за 77.5 болести).[1]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На негово име днес в България има кръстено село в Шуменска област и три училища – в София, Бяла Слатина и родния му Лясковец.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Патрон на училището, официален сайт на училище „Цани Гинчев“ в Бяла Слатина.
  • Кратка българска енциклопедия – том 2 на БАН от 1964 г. и книгата на Димо Минев „Град Лясковец – минало и сегашно състояние“, издадена в 1944 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]