Христо Далкалъчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Далкалъчев
български революционер

Роден
Починал

Етнос българи

Христо Димитров Далкалъчев, е български революционер, воденски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Далкалъчев е роден в 1878 година във воденското село Владово, тогава в Османската империя, днес Аграс, Гърция. Брат е на Иван Далкалъчев. В 1901 година завършва семинария в Цариград и става учител. Работи като главен учител в Гевгели (1901-1902) и в Сяр. Влиза във ВМОРО и докато е в Гевгели членува в околийския комитет на организацията. Преследван от властите след разкритията на Баялската афера и емигрира в Русия в 1902 година. Учи медицина в Киев. Доброволец е в Руско-японската война в 1904 година. Организира революционни комитети в Москва, Одеса и Санкт Петербург.[1] В 1911 година завършва медицина в Киев. В 1914 година се връща в България. През Първата световна война е военен лекар в Девета пехотна плевенска дивизия.

След войните е деец на Воденското благотворително братство в София и е делегат на Втория събор на македонските братства на 22 декември 1918 година.[2]

На 24 юли 1919 година участва в седемчленната Неутрална обединителна комисия за надмогване на разделеността на македонската емиграция в България. През 1920 година участва на Втория велик македонски събор на Съюза на македонските културно-просветни и благотворителни братства. Заедно с Никола Юруков, Филип Атанасов, Христо Татарчев и Александър Димитров учреждава Временна комисия, която предшества създаването на Македонската федеративна организация. На заседанията на групата е обявен за неин председател.[3]

Продължава да работи в България като университетски преподавател[4].

През септември 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България“.[5] Умира в София в 1954 година.[6][7]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Янкуловъ, Ев.. Бивши учители в Сѣръ. // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.
  2. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 12.
  3. Кратка справка от сайта znam.bg, посетен на 11.12.2010 г., архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304195425/http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=2&article=3664837928&sectionID=1&sq=%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE+%D0%94%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%B2, посетен 4 март 2016 
  4. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 424. (на македонска литературна норма)
  5. Апел до Македонците во Бугарија - 1944, mk.wikibooks.org
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 41.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 117.
     Портал „Македония“         Портал „Македония