Кочо Лютата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кочо Лютата
български хайдутин и революционер
Източник: ДА „Архиви“ фото Иван Карастоянов
Източник: ДА „Архиви“
фото Иван Карастоянов

Роден
1836 г.
Починал
10 юни 1918 г. (82 г.)
Кочо Лютата в Общомедия

Кочо Георгиев Лютов, известен като Лютата[1], е български хайдутин и революционер, участник в национално-освободителното движение.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Кочо Лютата, Дончо Златков и Кочо Муструка (4-6 поред отзад) в 1895 година.

Кочо Георгиев Лютов е роден 1836 г. в мелнишкото село Левуново. Работи като овчар. Има син Павел убит на 18 г. от турците и дъщеря Мария. След убийство на турчин е затворен в затвор в Солун. Успява да избяга, става хайдутин в четата на дядо Ильо войвода и с нея участва в Руско-турската война. Събира собствена харамийска чета и действа в защита на населението в Сярско, Неврокопско и Мелнишко.

С четата си от 12души участва в Кресненско-Разложкото въстание. На 5 октомври 1878 г., заедно с четите на Стоян Карастоилов/Стоян Воевода/от Неврокопско, Стойо Торопинков, Тодор Паласкаря и Коста Кукето(общо около 400 бойци), атакува турския гарнизон, превзема Кресненските ханчета и дава начало на Кресненско-Разложкото въстание. След което участва в освобождаването на селата Влахи, Ощава, Ново село, Морска, , Будилци, Сливница, Брезник.

През 1895 г. в Четническата акция на Македонския комитет стария харамия Кочо Лютата предвожда Втора въстаническа дружина. Дружината е в състав от 150 души и нейната задача е да подпомогне дружина на поручик Петър Начев в акцията ѝ при превземането на град Струмица. Дружината води бой при село Габрово В отряда влизат и Иван Топчев[4] и Спиро Костов.[5] При него служи и Йордан Божков от Велес /участник в Съединението и харамия от четата на Кочо Лютата/.

Хайдушките му години са възпети в песни и до днес се пеят в Македонско, но Лютата остава в историята като най-стария хайдути водил военни действия. При избухването на Балканската война в 1912 година 75-годишният Кочо Лютов се записва доброволец и е най-възрастният боец в Македоно-одринското опълчение. Служи в доброволческа чета №42 на Дончо Златков заедно с още 91 четници.[2]

Загива по време на сражение в Дупница на 10.06.1918 г.[3]Един от неговите прапраправнуци днес е актьорът Емил Емилов.

Кочо Лютата е възпят във фолклора.[4][5]http://www.mni.bg/2018/04/melnik-putni-belezhki.html

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.56
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 410.
  3. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.
  4. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 522 (Статия Кочо Лютов).
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 84 – 85.
     Портал „Македония“         Портал „Македония