Кочо Лютата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кочо Лютата
български хайдутин и революционер
Източник: ДА „Архиви“ фото Иван Карастоянов
Източник: ДА „Архиви“
фото Иван Карастоянов

Роден
Кочо Георгиев Лютов
Починал
Кочо Лютата в Общомедия

Кочо Георгиев Лютов, известен като Лютата,[1] е български хайдутин и революционер, участник в националноосвободителното движение на България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Кочо Лютата, Дончо Златков и Кочо Муструка (4-ти, 5-и и 6-и на втория ред) в 1895 г.
Кочо Лютата пред къщата си в Левуново, фотографиран от Любомир Милетич през лятото на 1913 г.

Кочо Георгиев Лютов е роден 1836 г. в мелнишкото село Левуново. Със съпругата си Катерина, имат син Никола и дъщеря Марийка. След убийство на турчин е затворен в затвор в Солун. Успява да избяга, става хайдутин в четата на дядо Ильо войвода и с нея участва в Руско-турската война. Събира собствена харамийска чета и действа в защита на населението в Сярско, Неврокопско и Мелнишко.

С четата си от 12 души участва в Кресненско-Разложкото въстание. На 5 октомври 1878 г., заедно с четите на Стоян Карастоилов ̽(Стоян Войвода), Стойо Торопинков, Тодор Паласкаря и Коста Кукето (общо около 400 бойци), атакува турския гарнизон, превзема Кресненските ханчета и дава начало на Кресненско-Разложкото въстание. След което участва в освобождаването на селата Влахи, Ощава, Ново село, Мораска, , Будилци, Сливница, Брезник.

През 1895 г. в Четническата акция на Македонския комитет Кочо Лютата предвожда Втора въстаническа дружина. Дружината е в състав от 150 души и нейната задача е да подпомогне дружина на поручик Петър Начев в акцията ѝ при превземането на град Струмица. Дружината води бой при село Габрово В отряда влизат и Иван Топчев и Спиро Костов. При него служи и Йордан Божков от Велес, участник в Съединението и харамия от четата на Кочо Лютата.

На 26 февруари 1904 година тръгва за Македония с намерението да сформира нова чета. Пристига в дома си в Дупница, заедно с Иван Попов и успешно набира няколко мъже. Присъединява се и братът на Иван Попов. Кочо заминава сам да вземе пушки, оставени от върналите се Македония бойци в склад в Кюстендил, за да ги отнесе в Рилския манастир да въоръжи четата. Докато пристигне, правителството ги разкрива и интернира Иван Попов и брат му под конвой в София.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 75-годишният Кочо Лютов се записва доброволец и е най-възрастният боец в Македоно-одринското опълчение. Служи в доброволческа чета № 42 на Дончо Златков заедно с още 91 четници.[3]

Умира след кратко боледуване през нощта на 11 юни 1918 г. в Дупница.[4] Погребан е на 12 юни 1918 г. в 5 часа след пладне при черквата „Свети Никола“.

Кочо Лютата е възпят във фолклора.[5][6][7] Един от неговите прапраправнуци днес е актьорът Емил Емилов.

Некролога на Кочо Лютата. Документа е предоставен от правнука на войводата, актьора Емил Емилов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.56
  2. ЦВА, ф. 422, оп. ІІ, а. е. 24, л. 129 – 154. Оригинал. Машинопис.(Бел. на Хр. Силянов, Ив. Попов и В. Чекаларов.)
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 410.
  4. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 522.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 84 – 85.
  7. Милетичъ, Л. Въ полуразрушения Мелникъ. Пѫтни белѣжки отъ 1914 година). // Македонски Прегледъ I (2). София, 1924. с. 85 – 104.
     Портал „Македония“         Портал „Македония