Иван Робев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Робев
български революционер
Роден
1850 г.
Починал
не по-рано от 1916 г.

Иван (Иванчо) Андреев Робев, наричан Роби, Робката или Ропката, е български революционер, опълченец, войвода от Кресненско-Разложкото въстание.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в западномакедонския български град Охрид в 1850 година. Произхожда от големия охридски род Робеви. Участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 година. Доброволец е в Българското опълчение по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година. Заедно с Григор Огненов оглавява чета, която действа в района на Централна Стара планина и изпълнява задачи на руското командване по време на овладяването на София. Получава руски орден за храброст.[1]

След създаването на Княжество България живее в Кюстендил, Долно Церовене, Ломско, и в София.[1]

При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година Робев заедно с Георги Бабаджанов организира доброволческа чета от 22 души македонски българи, които прехвърлят от Пловдив в София. В София към тях се присъединява с още 10 души старият харамия Шуманов. Димитър Ризов събира още доброволци и четата на Робев достига 45 души.[2] Четата му е включена в отряда на капитан Коста Паница и взима участие в Сливнишкото сражение,[3] в боевете за овладяването на височините над Славиня, Царибродско.[4][5] За проявена храброст Робев и четникът Лука Николаев са наградени със златен кръст „За храброст“ II степен.[6]

Умира след 1916 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Чолов, Петър. Българските въоръжени чети и отряди през XIX век. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2003. ISBN 954-430-922-5. с. 192.
  2. Венедиковъ, Йорданъ. История на доброволцитѣ отъ Сръбско-българската война. София, Издава доброволческата организация „Сливница“, 1935. с. 89.
  3. Венедиковъ, Йорданъ. История на доброволцитѣ отъ Сръбско-българската война. София, Издава доброволческата организация „Сливница“, 1935. с. 122.
  4. Венедиковъ, Йорданъ. История на доброволцитѣ отъ Сръбско-българската война. София, Издава доброволческата организация „Сливница“, 1935. с. 139, 141.
  5. Чолов, Петър. Българските въоръжени чети и отряди през XIX век. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2003. ISBN 954-430-922-5. с. 269.
  6. Венедиковъ, Йорданъ. История на доброволцитѣ отъ Сръбско-българската война. София, Издава доброволческата организация „Сливница“, 1935. с. 196.
  7. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
  9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 49.