Георги Кременлията
| Георги Кременлията | |
| български хайдутин | |
| Роден |
1840 г.
|
|---|---|
| Починал | 1886 г.
|
Георги Костадинов Петрудински – Крѐменлията е български хайдутин, войвода от Кресненско-Разложкото въстание.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е около 1840 година в село Кремен[2]. Учи самарджийство в Неврокоп и работи в Долна Сушица. При свада убива представител на властта и става хайдутин в четата на Стоян Карастоилов в Пирин.
При избухването на Кресненско-Разложкото въстание е войвода на чета, която първоначално действа във Валовищко. Щабът на въстанието му възлага с дружината си от 70 души да овладее Парилската седловина. В нарушение на заповедта на щаба да не влиза по селата на 25 срещу 26 октомври четата на Кременлията нощува в село Черешница, което на следния ден е нападнато от черкезка конница. Кременлията се оттегля в Пирин, а помощник войводата му Георги Боковала остава да прикрива изтеглянето, като загива в сражението. Селото е изклано от черкезите на Хаджи Юсуф ефенди, като събитието намира отзвук и в европейския печат.[3] За неспазване на дисциплината на Кременлията е отнето правото да води чета. След въстанието е в четата на Коста Кукето, а по-късно се оттегля в София. През 1880 година отново оглавява чета в родния си край, като наказва провинили се турци.
Георги Кременлията участва в Сръбско-българската война като доброволец в отряда на капитан Коста Паница.[4][5] Той е един от войводите на македонски чети, участващи в успешната нощна атака срещу сръбски позиции при село Брайкьовци на 11 срещу 12 ноември 1885 г., в резултат на която настъпва престрелка между отделни сръбски части. [6] За проявена храброст е награден със сребърен кръст „За храброст“.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Войводата Георги Кременлията (1840 - 1886) // mni.bg. Посетен на 17 юли 2024.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 241.
- ↑ Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание“. стр.92.
- ↑ Венедиков, Йордан. История на доброволците в Сръбско-българската война. София 1935, стр. 138
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 203.
- ↑ История на Сръбско-българската война 1885 год., София 1925, с. 593.
- ↑ Венедиковъ, Йорданъ. История на доброволцитѣ отъ Сръбско-българската война. София, Издава доброволческата организация „Сливница“, 1935. с. 196.
