Смолчански партизански отряд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Смолчанският партизански отряд е бойно формирование, назначено от главния щаб на българската армия през Сръбско-българската война от 1885 година за действия по северния стратегически фланг на сръбските войски, настъпващи към София. Под командването на капитан Коста Паница изиграва важна роля в битките при Сливница и Пирот.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Отрядът е образуван преди началото на войната под названието Комщицки отряд[1] (според местоназначението) или Отряд на Зафиров (по името на първия му командир поручик Атила Зафиров).

Първоначалната му численост е около 1000 бойци, предимно опълченци и доброволци (общо 6 чети народно опълчение, 3-та софийска доброволческа дружина и запасна рота от 1-ви софийски полк)[2].

По време на боевете при Ржана и Пирот в по-късната фаза на войната нараства с няколкостотин македонски доброволци, запасни и опълченски части[3].

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Отстъплението от Цариброд на съседните български части на 2 ноември кара Зафиров също да отстъпи, за да избегне обкръжение. Така без бой в сръбски ръце попадат Изатовци, Комщица, Смолча и други погранични села.[4] Сърбите наближават пътя за Берковица – една от важните връзки на София със Северна България. За защитата му главният щаб изпраща на 4 ноември капитан Коста Паница да поеме командването на Зафировия отряд с подкрепление от рота редовна войска и 45 македонски четници.[5] Наред с новото си наименование Смолчанският партизански отряд получава задачата да настъпи на север от главния път Пирот – Драгоман – София и заедно с действащия от юг Радомирски отряд да попречи на съсредоточаването на сръбската Нишавска армия срещу Сливнишката позиция, където все още се събират войските от българо-турската граница.

В изпълнение на тази задача, на 6 ноември рано сутринта части от отряда под командването на поручик Зафиров нападат последователно Ропот и Комщица и разгромяват стануващите там четири сръбски роти. Заблудено за истинския размер и намеренията на българския отряд, след вестта за тези боеве в разгара на Сливнишкото сражение главното сръбско командване пренасочва значителна част от силите си за защита на Калотинските теснини, по които се извършват съобщенията с тила на Нишавската армия в Цариброд и Пирот.[6][7] Вместо да настъпи към Калотина, на 7 и през нощта срещу 8 ноември отрядът на Паница преминава сръбската граница и атакува и разбива батальона, осигуряващ фланговото прикритие на сърбите при Изатовци и Ржана, на четири часа път от щаб-квартирата на крал Милан в Пирот. Като доказателство за напредъка си той изпраща в българското главно командване печатите на завладените сръбски общини[8]. След това поражение и неуспеха при Сливница сръбското командване решава да изтегли Нишавската армия от българска територия.[9] Поради недостиг на продоволствие и медикаменти за ранените, самият Паница преминава към отбрана за няколко дни, но още при следващото нападение на противника контраатакува и разгромява сръбския Ржански отряд на 11 – 12 ноември в боевете при Славиня и Ржана.[10]

На 14 ноември Смолчанският отряд се включва в общото настъпление на Западния корпус на сръбска територия и ден по-късно, усилен с Македонския батальон, съдейства за завладяването на Пирот, завземайки сръбските окопи северно от града.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка история на сръбско-българската война, стр. 101
  2. Венедиков 1935, стр. 62
  3. Венедиков 1935, стр. 143, 151
  4. Венедиков 1935, стр. 71 – 72, 75 – 76
  5. Венедиков 1935, стр. 88 – 89
  6. Венедиков 1935, стр. 95 – 100
  7. Кратка история на сръбско-българската война, стр. 109
  8. фон Хун 2013, с. 146.
  9. Венедиков 1935, стр. 122 – 128
  10. Венедиков 1935, стр. 140 – 143
  11. Венедиков 1935, стр. 151 – 155
  • Венедиков, Йордан. История на доброволците в Сръбско-българската война – 1885 г.. София, Доброволческа организация „Сливница“ (онлайн: Книги за Македония), 1935. Посетен на 27 януари 2013.
  • Кратка история на сръбско-българската война през 1885 година. Военноисторически сборник, 2006, кн. 1 – 2, стр. 97 – 128
  • фон Хун, Артур. Борбата на българите за съединението си. Политическо-военна история на българо-румелийските събития в 1885 година. Пловдив, Фондация „Балкански културен форум“, 2013. ISBN 978-954-92912-3-0.