Смолчански партизански отряд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Смолчанският партизански отряд е бойно формирование, назначено от главния щаб на българската армия през Сръбско-българската война от 1885 година за действия по северния стратегически фланг на сръбските войски, настъпващи към София. Под командването на капитан Коста Паница изиграва важна роля в битките при Сливница и Пирот.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Отрядът е образуван още до началото на войната под названието Комщицки[1](според местоназначението) или „отряд на Зафиров“ (по името на първия си командир – поручик Атила Зафиров). Първоначалната му численост е около 1 000 бойци, предимно опълченци и доброволци (общо шест чети опълчение, 3-та Софийска доброволческа дружина и запасна рота от 1-ви Софийски полк).[2] По време на боевете при Ржана и Пирот в по-късната фаза на войната набъбва с няколкостотин македонски доброволци, запасни и опълченски части.[3]

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Отстъплението от Цариброд на съседните български части на 2 ноември кара Зафиров също да отстъпи, за да избегне обкръжение. Така без бой в сръбски ръце попадат Изатовци, Комщица, Смолча и други погранични села.[4] Сърбите наближават пътя за Берковица – една от важните връзки на София със Северна България. За защитата му главният щаб изпраща на 4 ноември капитан Коста Паница да поеме командването на Зафировия отряд с подкрепление от рота редовна войска и 45 македонски четници.[5] Наред с новото си наименование Смолчанският партизански отряд получава задачата да настъпи на север от главния път ПиротДрагоман — София и заедно с действащия от юг Радомирски отряд да попречи на съсредоточаването на сръбската Нишавска армия срещу Сливнишката позиция, където все още се събират войските от българо-турската граница.

В изпълнение на тази задача, на 6 ноември рано сутринта части от отряда под командването на поручик Зафиров нападат последователно Ропот и Комщица и разгромяват стануващите там четири сръбски роти. Заблудено за истинския размер и намеренията на българския отряд, след вестта за тези боеве в разгара на Сливнишкото сражение главното сръбско командване пренасочва значителна част от силите си за защита на Калотинските теснини, по които се извършват съобщенията с тила на Нишавската армия в Цариброд и Пирот.[6][7] Вместо да настъпи към Калотина, на 7 и през нощта срещу 8 ноември Паница атакува и разбива батальона, осигуряващ фланговото прикритие на сърбите при Изатовци и Ржана, на четири часа път от щаб-квартирата на крал Милан в Пирот. След това поражение и неуспеха при Сливница сръбското командване решава да изтегли Нишавската армия от българска територия.[8] Поради недостиг на продоволствие и медикаменти за ранените, самият Паница преминава към отбрана за няколко дни, но още при следващото нападение на противника контраатакува и разгромява сръбския Ржански отряд на 11-12 ноември в боевете при Славиня и Ржана.[9]

На 14 ноември Смолчанският отряд се включва в общото настъпление на Западния корпус на сръбска територия и ден по-късно, усилен с Македонския батальон, съдейства за завладяването на Пирот, завземайки сръбските окопи северно от града.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка история на сръбско-българската война, стр. 101
  2. Венедиков 1935, стр. 62
  3. Венедиков 1935, стр. 143, 151
  4. Венедиков 1935, стр. 71-72, 75-76
  5. Венедиков 1935, стр. 88-89
  6. Венедиков 1935, стр. 95-100
  7. Кратка история на сръбско-българската война, стр. 109
  8. Венедиков 1935, стр. 122-128
  9. Венедиков 1935, стр. 140-143
  10. Венедиков 1935, стр. 151-155