Височка Ржана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Височка Ръжана
Височка Ржана
Reliefkarte Serbien.png
43.1558° с. ш. 22.81° и. д.
Височка Ръжана
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Пирот
Надм. височина 700 m
Население 23 души (2011)
Пощенски код 18306

Височка Ръжана или Височка Ржана (на сръбски: Височка Ржана) е село в община Пирот, Пиротски окръг, Сърбия. През 2011 г. населението му е 23 души, докато през 1991 е било 54 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в котловината Висок, между планината Видлич и западните склонове на Стара планина, на устието на река Йеловичка (Врелска) във Височица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава като Иржана Височка в османотурски данъчен регистър на джелепкешаните от 1576 година. Петима местни жители – Поп Стоян, Михне Пею, Велко Кирило, Петко Петри и Пею Радивой дължат налог от 155 овце.[1]

По Берлинския договор от 1878 година селото е включено в пределите на Сърбия. През 1915 – 1918 и 1941 – 1944 година е в границите на военновременна България. През 1916 година, по време на българското управление на Моравско, Височка Ръжана е център на община в Пиротска селска околия и има 468 жители.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1948 – 561 жители.
  • 1953 – 580 жители.
  • 1961 – 516 жители.
  • 1971 – 301 жители.
  • 1981 – 144 жители.
  • 1991 – 101 жители.
  • 2002 – 54 жители.
  • 2011 – 23 жители.

Според преброяването от 2002 година жителите на селото са сърби.

Културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Ржански манастир „Света Богородица“, намиращ се в подножието на планината Рудина. Църквата е издигната през 1853 година, на основите на по-стар храм.[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Височка Ръжана[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Сава Младенов (1845 - 1876), български революционер, по произход от Височка Ръжана

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 157.
  2. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 61.
  3. Петковић, Милица. Водич. Манастири и цркве у Понишављу, Пирот 1995, с. 33.