Висок (котловина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за котловината. За селото в България вижте Висок (село).

Вѝсок е гранична котловина между България и Сърбия, разположена между планината Видлич от юг и Берковския дял на Стара планина от север. През Висок тече река Височица, която извира под връх Камара.

География[редактиране | редактиране на кода]

Западната част на областта е вододелът между Топлодолска и Църновръшка река, а южната - планината Видлич и вододелът между Градашничка река и Калугерски поток.[1]

Котловината се разделя на две части Горни и Долни Вѝсок (на сръбски: Горњи и Доњи Висок или Gornji и Donji Visok). Границата между тях най-общо съвпада с границата между България и Сърбия от Берлинския договор 1878 година, като по-голямата част от Горни Висок е в България, а Долни е в Сърбия. Някои автори пишат и за Средни Висок, в който включват селата Пъклещица, Бела, Велика Луканя, Гостуша, Мала Луканя, Завой, Покровеник и Копривщица.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Поменик на Зографския манастир в Света гора от 16 – 17 век "мѣсто Висо̀к" е посочено като "Блъгарска земля", при град Пирот.[3]

Феликс Каниц посещава района след разделянето му през 1878 година между Княжество България и Кралство Сърбия. Той приема, че река Височица е част от Темска и описва жителите му по следния начин:

Хората по горното течение на Темска живеят умерено. Малкото животновъдство и градинка задоволяват скромните потребности на тези истински балканджии. Няколко пъти досега съм се спирал на интелекта на тези твърде силни във физическо отношение българи. И те, както източните им съседи в Софийското поле, са малко образовани, живеят в пълна изолираност... Това обяснява пълната пасивност на голямата, чисто българска област по река Темска по време на победите, които сърбите извоюваха през юли 1876 г. при близката Бабина глава и Нишава.[4]

След промяната на българо-сръбската граница през 1920 г. по Ньойския договор на българска територия остава само част от югоизточната част на Горни Висок, със селата Бърля, Губеш, Комщица и Смолча. Останалата част на Горни Висок е в Западните покрайнини и в нея са разположени няколко села с преобладаващо българско население – Славиня, Болев дол, Брачевци, Вълковия, Горни Криводол, Долни Криводол, Изатовци, Каменица и Сенокос.

Селата в Долни Висок, на северозапад по течението на Височица днес имат сръбско население.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Видановић, Гаврило-Сазда. Висок – привредно-геогафска испитивања, Београд 1955, с. 1.
  2. Николић, Борисав. Беше некад. Етнолошки записи о становницима Средњег Висока, Пирот 2005, с. 3
  3. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София 1931, с. 500. Сравни и с. 513.
  4. Каниц, Феликс. Дунавска България и Балканът. Историко-географско-етнографски проучвания от 1860-1879 г., Второ преработено издание, ІІ том, София, б.г., с. 307.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия