Изатовци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Изатовци
Изатовци/Izatovci
Изатовци
Изатовци
Reliefkarte Serbien.png
43.1206° с. ш. 22.8831° и. д.
Изатовци
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Цариброд
Надм. височина 788 m
Население 28 души (2011)
Телефонен код 0038-1-10
Изатовци в Общомедия

Изатовци (на сръбски: Изатовци или Izatovci) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изатовци се намира в района, известен като Висок (Горни Висок), на 25 километра северно от Цариброд (Димитровград), в подножието на планината Видлич.

Махали на селото са Горна мала, Долна мала, Лисичкова мала и Радевица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Изатовци се споменава в османо-турски документи от 15 век под името Изатофча. По това време то е част от казата Шехиркьой (Пирот). В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават 11 войнуци от село Изатофче - Пешо Янчин, Джурдже Димитре, Стоян Станко, Йото Пенин, Милко Пенин, Стоян Тонин, Милко Илин, Петре Джуджин, Мито Пенин, Никола Станко, Стойко Лачо и Илия, син на Димитри [1].

През 19 век в Изатовския манастир “Свети Архангел Михаил” се открива първото училище в този край. През 1849 година свещеникът Апостол Нешин от Изатовци е спомоществувател на учебника „Извод от физика“ на Найден Геров.[2]

По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от общините Славиня (до 1910) и Каменица (от 1910).

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Изатовци е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Изатовци е предимно българско. Автентичният диалект на селото спада към т.нар. Белоградчишко-трънски говори, известни в Сърбия и като Тимошко-лужнички. Според някои местното население спада към етнографската трупа на т.нар. торлаци, макар че това название не е много популярно сред изатовчани.

Според преброяванията жителите на Изатовци се разпределят по следния начин:

  • 1900 г. – 322 д.
  • 1905 г. – 349 д.
  • 1910 г. – 349 д.
  • 1921 г. – 386 д.
  • 1948 г. – 366 д.
  • 1991 г. – 55 д.
  • 2002 г. – 31 д.
  • 2011 г. – 28 д.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Останки от Изатовския манастир “Св. Архангел Михаил”, разрушен при земетресение през 1929 година. Манастирът е построен още през 1703 г.[3] След като е разрушен от турците, е възстановен през 1841 г. с главен майстор Кола (Никола) от село Болев дол.[4] За строежа на манастира местното население е събирало доброволни дарения. Около 1830 г. тук е открито първото килийно училище в котловината Висок.[5] За съжаление през 50-те години на XX век манастирът е превърнат в овчарник от югославската комунистическа власт.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 233.
  2. Извод от физика от Найдена Герова, Част първа, Белград, 1849. Виж и Воjновић, Станиша. Прилог библиогафиjа штампаних књига са претплатницима из jужне Србиjе (1815-1912), Нишки зборник, бр. 13, децембар 1983, с. 112.
  3. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.40
  4. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.40
  5. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.41
  6. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.41

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Златковић, Драгољуб. Микротопонимија Старе планине. Горњи Висок од Браћевца до Влковије и Шугрин, Пиротски сборник, бр. 27-28, Пирот 2003, с. 135-139
  • Николова, Весна. Микротопонимията в Горен Висок, сп. Мост, бр. 170-171, Ниш 2001, с.163-164
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия