Радейна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радейна
Радејна/Radejna
Relief map of Serbia.png
43.05° с. ш. 22.8317° и. д.
Радейна
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Цариброд
Надм. височина 776 m
Население (2002) 87 души
Телефонен код 010

Радейна (на сръбски: Радејна или Radejna) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Радейна се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 6 километра северно от Димитровград (Цариброд). Разположено е в малка котловина, от Цариброд (Димитровград) го дели бърдото Козарица.

Землището на селото е 18 кв. км и граничи със землището на следните селища: Пъртопопинци и Бребевница - на изток, Петърлаш и Пъскашия - на запад, Цариброд и Бачево - на юг, както и Смиловци - на север.

Основните махали Горня мала, Долня мала, Сред село, Шишкова мала и други.

История[редактиране | редактиране на кода]

Радейна се споменава в османо-турски документи от средата на 15 век. В регистър на Видинския санджак от 1454-1455 година се споменава пустото село Радевина, намиращо се в каза Шехиркьой (Пирот)[1]. В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелеп е отбелязан местният жител Йова Джуджин, който има задължението да предаде на държавата 30 овце.[2] В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават трима войнуци от селото - Тошко Йовкин, Дане Йовкин и Дойне Куин [3].

По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община Смиловци.

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Радейна е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).

През двадесетте и тридесетте години на 20 век местните българи са подложени на насилствена асимилация, което води и до въоръжена съпротива от страна на Вътрешната западнопокрайнинска революционнна организация (ВЗРО) "Въртоп". От Радейна е един от най-видните членове и организатори на "Въртоп", Нацко Илиев.

През 1895 година при църквата „Въведение Господне“ в селото се открива основно училище. Пръв учител е Алекса Радев (1875-1944) от Трън. През 1900 година се изгражда специална сграда за основно училище. От 1921 до 1937 обучението в местното училище се провежда на сръбски език, а учителите са сърби и черногорци, а от 1937 до 1941 година учител в основното училище е българин от съседното село Смиловци, който също преподава на сръбски език. От 1941 до 1976 година обучението е предимно на български език, учителите са българи от Западните покрайнини или от България (по време на Втората световна война). През 1976 година основното училище в селото е закрито.

През 1970 година Радейна става първото село в сръбската част на Забърдието, което е електрифицирано. През същата година Радейна е и водоснабдена.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Радейна е предимно българско. Според преброяванията от времето, в което Западните покрайнини са част от България (1878-1920), то се разпределя по следния начин:

През този период жителите на селото се увеличават благодарение на естествен прираст и на преселници от други села - предимно от селата в районите Забърдие и Висок, днес намиращи се от двете страни на българо-сръбската граница.

През 1948 година селото има 540 жители, през 1948 - 549, през 1991 - 133, а според последното преброяване от 2002 те са едва 87 души.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църква "Св. Георги" и църква "Св. Въведение Господне".

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Нацко Илиев (1907 - 1931) - деец на национално-освободителното движение на българите в Западните покрайнини
  • Ружица Алексова (р. 1962 в Димитровград) - спортист, шампион на Югославия (1985) и рекордьор по стрелба с пистолет за инвалиди, олимпийски шампион на параолимпийските игри в Барселона (1992) и Атланта (1996)
  • Иван Манчев (роден 1960 в Димитровград) - атомен физик
  • Петър Геров (рододен 1933 в Радейна) - поет
  • Милован Пенков (роден 1963 в Радейна) - художник
  • Томица Стоилков (роден 1961 в Димитровград) - поет
  • Господин Василев Раденски (баща - Васил Димитров Алексов) ([1915]-[2004] роден в Радейна)-строителен инженер
  • Боряна Господинова Хаджиева (Раденска) (родена [1946] в гр.София) - химик, доцент Софийски Университет
  • Стефка Господинова Раденска-Лоповок (родена [1951] в гр.София) - лекар, професор, гр.Москва, Русия.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Миланов, Љубомир J. Радејна, Димитровград 2002
  • Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166-167, Ниш 2001, с.184-198

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боянич-Лукач, Душанка. Видин и Видинският санджак през 15-16 век. Документи от архивите на Цариград и Анкара, София 1975, с. 76
  2. Катић, Татјана, Амедоски Драгана. Попис џелепа Пиротског кадилука из 1581. године, Мешовита грађа. MISCELLANEA, vol. XXXIII, НОВА СЕРИЈА, Kњ. XXXIII, Београд 2012, с. 149.
  3. Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 236-237
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия