Бребевница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бребевница
Бребевница/Brebevnica
Relief map of Serbia.png
43.0481° с. ш. 22.8922° и. д.
Бребевница
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Цариброд
Надм. височина 694 m
Население (2011) 25 души

Бребевница (на сръбски: Бребевница или Brebevnica) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бребевница се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 15 километра североизточно от Димитровград (Цариброд). Разположено е на юг от малката Забърдска река и на запад от днешната сръбско-българска граница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Бребевница се споменава в османо-турски документи от средата на 15 век под името Бребетинци, а по-късно като Бребевниче или Бребовниче. В джелепкешански регистър от 1576 година са записани трима джелепкешани от Бребевниче - Нешо Петри, Милю Брайкю и Йофко Пеше[1]. В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават също трима войнуци от селото – Велчо, син на Стоян, Лале, син на Димитри и Никола Райкин[2].

По това време то е част от каазата Шехиркьой (Пирот). По време на кратката сръбска окупация през първата половина на 1878 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е част от Царибродска околия, Трънски окръг и е включено в община Станянци.

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година селото е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).

През 1983 година край селото за открити залежи от огнеупорна глина.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Бребевница е предимно българско. Според преброяванията то се разпределя по следния начин:

  • 1900 г. – 352 души
  • 1905 г. – 373 души
  • 1921 г. – 365 души
  • 1948 г. – 413 души
  • 1953 г. – 372 души
  • 1961 г. – 329 души
  • 1971 г. – 233 души
  • 1981 г. – 149 души
  • 1991 г. – 90 души
  • 2002 г. – 62 души
  • 2011 г. – 25 души

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Манастир „Свети Димитър“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Зоран Димитров – поет.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски извори за българската история, т. III, Редактори Б. Цветкова и А. Разбойников, София 1972, с. 152
  2. Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 232
  3. в. „Братство“, Ниш, бр. 1117/18, 2 септември 1983.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166-167, Ниш 2001, с.184-198
  • Чирич, Йован. Селища в Димитровградски край, ч.III, сп. Мост, бр. 82, Ниш 1983
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия