Бребевница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бребевница
Бребевница/Brebevnica
Reliefkarte Serbien.png
43.0481° с. ш. 22.8922° и. д.
Бребевница
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Цариброд
Надм. височина 694 m
Население 25 души (2011)

Бребевница (на сръбски: Бребевница или Brebevnica) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бребевница се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 15 километра североизточно от Димитровград (Цариброд). Разположено е на юг от малката Забърдска река и на запад от днешната сръбско-българска граница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Бребевница се споменава в османо-турски документи от средата на 15 век под името Бребетинци, а по-късно през втората половина на XVI век като Бребевниче или Бребовниче.[1] В него е имало 23 домакинства с доходи от 1635 акчета.[2] В джелепкешански регистър от 1576 година са записани трима джелепкешани от Бребевниче – Нешо Петри, Милю Брайкю и Йофко Пеше[3]. В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават също трима войнуци от селото – Велчо, син на Стоян, Лале, син на Димитри, и Никола Райкин[4].

По това време то е част от каазата Шехиркьой (Пирот). По време на кратката сръбска окупация през първата половина на 1878 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е част от Царибродска околия, Трънски окръг и е включено в община Станянци.

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година селото е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).

През 1983 година край селото за открити залежи от огнеупорна глина.[5]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Бребевница е предимно българско. Според преброяванията то се разпределя по следния начин:

  • 1900 г. – 352 души
  • 1905 г. – 373 души
  • 1921 г. – 365 души
  • 1948 г. – 413 души
  • 1953 г. – 372 души
  • 1961 г. – 329 души
  • 1971 г. – 233 души
  • 1981 г. – 149 души
  • 1991 г. – 90 души
  • 2002 г. – 62 души
  • 2011 г. – 25 души

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Манастир „Свети Димитър“, към който е имало килийно училище. Краеведът Богдан Николов пише, че в манастира са работели шест калугери и той е имал голямо културно значение за целия Царибродски край.[6] По-късно манастирът е разрушен от турците, а монасите избягат в Света гора.[7] След Освобождението е възстановен.
  • Девет оброчни кръста, които опасват селото в кръг под формата на защитна сакрална зона. Краеведът Зденка Тодорова ги описва по следния начин: На селските гробища е оброкът на Св. Георги, в Долна махала е кръстът на Св. Архангел Михаил, над селската чешма има оброк на Св. Атанас, в местността „Бучумет“ е двуметровият кръст на Св. Никола Летни, недалеч от него в селското гумно на рода Андасарови е кръстът на Св. Петка, в местността „Бела яболка“ е кръстът на Св. Димитър, в местността „Магура“ край падналия на земята вековен дъб е кръстът на Св. Илия, в местността „Щърбеница“ е кръстът Пресвета и накрая в местността „Антанас“, където има фамилни гробища, е оброкът на Св. Елисей.[8] Т.е. за защита на селото седем от оброците са поставени на важни места като чешмата, гробищата и от двете страни на манастира, а два са в частни имоти, където с поколения ги пазят ревниво.[9] Особено интересен е двуметровия оброк на Св. Никола Летни – в средата му са издялани имената на хора от рода: Стана, Неца, Джуна, Джурджа, Нака.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Зоран Димитров (р. 1954) – поет.[11]
  • Шпира Тричков – музикант.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.27
  2. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.27
  3. Турски извори за българската история, т. III, Редактори Б. Цветкова и А. Разбойников, София 1972, с. 152
  4. Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 232
  5. в. „Братство“, Ниш, бр. 1117/18, 2 септември 1983.
  6. Богдан Николов, „Цариброд“, София 2005 г., стр.37 – 38
  7. Богдан Николов, „Цариброд“, София 2005 г., стр.37 – 38
  8. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.28
  9. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.28
  10. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.28
  11. Покрайнините на сърцето. литературна антология, Съставител Благой Димитров, София, 1997, с. 115 – 117, 404.
  12. ШПИРА ТРИЧКОВ В ПРЕДАВАНЕТО ШЛИВИК (ŠLJIVIK) НА РТС. www.youtube.com, посетен на 30 август 2019 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166 – 167, Ниш 2001, с.184 – 198
  • Чирич, Йован. Селища в Димитровградски край, ч.III, сп. Мост, бр. 82, Ниш 1983
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия