Сенокос (община Цариброд)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сенокос.

Сенокос
Сенокос/Senokos
Reliefkarte Serbien.png
43.1431° с. ш. 22.9258° и. д.
Сенокос
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Цариброд
Надм. височина 1130 m
Население 29 души (2011)
Сенокос в Общомедия

Сенокос е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия. Разположено е на юг от билото на Стара планина, в областта Горни Висок. През 2002 година населението на Сенокос е 44 души, докато през 1991 г. е било 78 души. Според официалните данни от 2002 г. в селото живеят 29 българи и 15 сърби.

Обща информация[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в района на Горен Висок. От Освобождението до Ньойския договор то е попадало в границите на Княжество България в рамките на община Славиня, Трънски окръг. Според преброяването от 1881 година се е състояло от 80 къщи с население от 625 жители българи между които 5 мюсюлмани и една рускиня.

Основното занятие на населението му е било овцевъдството, но имало и занаятчии между които и каменоделци и строители. Знае се че къщите в Сенокос са били градени в миналото както от майстори от съседното село Каменица, така и от местни.

Селският енорийски храм "Св.вмч. Панталеймон Целител" е бил изграден в периода 1870-1872 година, но иконостасът е изработен за две години от 1873 до 1875 година, като повечето икони са дело на Никола Образописов от Самоков от 1873 година. Интересно е че една от тях според ктиторския си надпис е дарена от Никола Манчов от Берковица. Черквата е била частично изписана от Никола Образописов, вероятно през 1873 година, а в 1899 година друг зограф е добавил още една сцена – "Страданието на св. Иван Рилски Чудотворец" както и образите на светите братя Кирил и Методий.

В селското гробище има надгробия и части от оброчни кръстове датиращи от 1821,1860,1900 и други години. Повечето от тях били изработени в съседното село Каменица. Около 1990 година сводът на черквата се пропукал и в периода 2004-2005 година е преизграден и укрепен със скрит стоманобетонов пояс. Според местното предание черквата била изградена от външни майстори. Стиловите ѝ особености показват че тя е несъмнено дело на славински строители.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава под сегашното си име в османотурски данъчен регистър на джелепкешаните от 1576 година. Седем данъчно задължени лица – Лале Стоян, Иван, златар, Пею Дойнин, поп Драган, Стоян Иван, поп Тодор и Петко Стоил, дължат налог от 285 овце.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Тулешков, Николай. "Славинските първомайстори", София, 2007, 15-16, стр. 120-122

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 155.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия