Петърлаш
| Петърлаш Петерлаш/Peterlaš | |
|---|---|
  Петърлаш | |
| Страна |  Сърбия |
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Цариброд |
| Надм. височина | 793 m |
| Население | 33 души (2002) |
Петърла̀ш или Пъртела̀ш[1] (на сръбски: Петерлаш или Peterlaš, до 2009 Петрлаш или Petrlaš[2]) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Петърлаш се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 6 километра северозападно от Цариброд, в карстов район. От общинския център го дели бърдото Козарица.
Землището на селото обхваща 21 кв. км и граничи със землищата на Цариброд и Пъскашия на юг и югозапад, Чиниглавци и Велико село на запад, Одоровци и Гуленовци на север, Смиловци на североизток и Радейна на изток.
Махалите на селото са: Горна махала, Долна махала и Сред село.
История[редактиране | редактиране на кода]
В пещерите край Петърлаш са намерени керамични съдове от Бронзовата и Желязната епоха. В селото и край него са намерени останки и от следващите епохи.
Селото се споменава в османо-турски документи от 1447 година. През първите столетия от османското владичество то е било войнушко. Тогава Петърлаш е включено в състава на каазата Шехиркьой (Пирот). В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1623-1624 година селото е отбелязано под името Петралаш с 26 джизие ханета (домакинства).[3]
През 60-те години на 19 век през землището на селото е прокаран т.нар. Митхадпашов път, който свързва Пирот с Петрохан (Днес този път не се използва, но останки от калдъръма му може още да се видят).
По време на сръбската окупация от 1878 година и първата половина на 1879 година Петърлаш спада към Височкия срез на Пиротски окръг. От 1879 до 1920 година е в границите на България. Граничната линия, прокарана по силата на Берлинския договор, оставя една част от землището на Петърлаш в Сърбия.[4] В Княжество България селото е част от Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община Смиловци. През 1882 година в селото се открива основно училище.
По време на Сръбско-българската война, на 2 ноември 1885 г. една чета от царибродското опълчение води край селото отбранителен бой срещу настъпващи сръбски кавалерийски и пехотни части, като е принудена да се оттегли към Калотина.[5] На 11-13 ноември българските войски водят край селото настъпателни сражения със сръбски части.[6]
Осем жители на Петърлаш загиват в Балканските войни (1912-1913).[7]
| Загинали в Балканските войни (1912-1913) | |||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Имена | Чин | Военна част | Дата и място на смъртта | Убит или починал | Място на гроба | Източник |
| 1. | Давидко Дойчев Киров | 25 Драгомански полк, 2 рота | 5 юли 1913, връх Ченгене Калеси, Горноджумайско | убит | връх Ченгене Калеси | ДВИА, ф.39, оп.1, а.е. 5, л. 2 Архив на оригинала от 2016-09-19 в Wayback Machine. | |
| 2. | Мито Мадев | редник | 25 Драгомански полк, 2 рота | 6 ноември 1912, Албасан, Чаталджанско | убит | с. Албасан | ДВИА, ф.39, оп.1, а.е.10., л.80. Архив на оригинала от 2016-09-19 в Wayback Machine. |
| 3. | Митю Станчев | ефрейтор | 25 Драгомански полк, 4 рота | 19 юни 1913, Богородица, Гевгелийско | убит | Богородица | ДВИА, ф.39, оп.1, а.е.10., л.95 Архив на оригинала от 2016-09-19 в Wayback Machine. |
| 4. | Михаил Йоцов | редник | 38 пехотен полк, 14 рота | 18 февруари 1913, Чорлу | починал | Чорлу | ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 111. Архив на оригинала от 2016-09-19 в Wayback Machine. |
| 5. | Нако Йосифов Киров | редник | 25 Драгомански полк, 1 рота | 19 юни 1913, Негован, Кукушко | убит | Негован | ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 6. Архив на оригинала от 2016-09-19 в Wayback Machine. |
| 6. | Петър Димчов | редник | 56 пехотен полк, 8 рота | 3 юли 1913, позиция Папаз гьол, Разложко | убит | поз. Папаз Гьол | ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 98. Архив на оригинала от 2016-09-19 в Wayback Machine. |
| 7. | Спас Георгиев Пецев | редник | 25 Драгомански полк, 10 рота | 7 април 1913, София | починал | София | ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 37. Архив на оригинала от 2016-09-19 в Wayback Machine. |
| 8. | Тасю Гогов | редник | 38 пехотен полк, 14 рота | 14 ноември 1912, с. Фенер, Чаталджанско | убит | с. Фанасакрис | ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 10. Архив на оригинала от 2016-09-19 в Wayback Machine. |
При включването на България в Първата световна война, към 1 октомври 1915 година в Петърлаш е разположен щабът на 25 Драгомански полк.[8] Седем местни жители са наградени с военни отличия за участието им в Първата световна война.[9]
| Наградени в Първата световна война (1915-1918) | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Имена | Чин | Военна част | Награден с | Мотиви за награждаването | Източник |
| 1. | Алекси Дойчев Киров | старши подофицер | 42 пехотен полк, 11-а рота | Знак на военния орден „За храброст“, III ст. | за бойни отличия във войната през 1915–1916 г. | ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 47 |
| 2. | Асен Петров | редник | 25-и пехотен полк | Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. | за отличие във войната срещу румънците | ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 615 |
| 3. | Давидко Митов Колев | младши подофицер | 42 пехотен полк, 8-а рота | Знак на военния орден „За храброст“, IV ст. | ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 47 | |
| 4. | Делчо Христов Кръстев | редник | 25-и пехотен полк, картечна рота | Военен орден „За храброст“, IV ст. | за бойни отличия във войната със Сърбия през 1915 г. | ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 36-37 |
| 5. | Никола Петров Павлов | бомбардир | 17 артилерийски скорострелен полк, 3-та планинска батарея | Военен орден „За храброст“, IV ст. | ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 180-181 | |
| 6. | Петър Дойчев Георгиев [Петър Дойчов Георгев] | старши подофицер | 58 пехотен полк, 3-та рота | Войнишки кръст „За храброст“, IV ст.; Военен орден „За храброст“, ІІІ ст. |
за показана храброст и военни заслуги в боевете през 1916 г. | ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 243; ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 576-577 |
| 7. | Петър Тодоров | младши подофицер | 25-и пехотен полк | Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. | за отличие във войната срещу румънците | ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 615 |
От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Петърлаш е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия). През 1941-1944 година Петърлаш, както и останалите села в Западните покрайнини, е под българско управление.
През 1968 година училището в селото е закрито. През 1970 година Петърлаш е електрифицирано.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Населението на Петърлаш е предимно българско. Според данните от преброяванията то се разпределя по следния начин:
- 1881 г. – 390 д.
- 1887 г. – 477 д.
- 1892 г. – 505 д.
- 1900 г. – 536 д.
- 1905 г. – 575 д.
- 1921 г. – 620 д.
- 1948 г. – 610 д.
- 1953 г. – 572 д.
- 1961 г. – 428 д.
- 1971 г. – 277 д.
- 1981 г. – 148 д.
- 1991 г. – 81 д.
- 2002 г. – 33 д.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Църква „Св. Троица“, строена в средата на 19 век. Изградена е от дялан камък, покрита с каменни плочи, а по-късно е препокрита с керемиди.[10] За иконостаса се знае, че е от 1892 г.[10] Според местни предания на мястото на сегашната църква е имало друга. Селският патронен празник е „Св. Троица“. Пред църковния двор се извисява бор, който навремето е бил донесен от Рилския манастир от местен селянин на име Кирил Павлов, който също така донесъл през 1903 г. и камбаната на църквата от Самоков.[10]
- Останки от по-стар храм в местността Горешняк, за който се твърди, че е бил първият манастир „Св. Кирик и Юлита“, който по-късно е изместен в района на село Смиловци, където и до днес функционира - Смиловския манастир.[10]
- На север от селото се намират няколко известни в Сърбия пещери, които често са наричани и Одоровски по името на съседното село Одоровци. Те са Главна пещера (Попова печ), открита през 1966 година и изследвана след 1968, Кристална (Данчулица), Джеманска пропаст, Тъвна дупка, Неделина дупка и Оджина (Ходжина) дупка или Яма.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Янаки (Йоники, рождено име Здравко) – дългогодишен игумен на Погановския манастир „Св. Йоан Богослов“ през първата половина на 19 век
- Костадин Велков - деец на ВЗРО „Въртоп“[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Симов, Йордан. Спомени за ВЗРО и за Асен Николов. // Македонски преглед XLІ (2). 2018. с. 144, 147.
- ↑ ЗАВОД ЗА СТАТИСТИКУ, СИСТЕМАТСКИ СПИСАК НАСЕЉА У РЕПУБЛИЦИ СРБИЈИ, Београд, 2011.ISBN 978-86-6161-013-4
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 291
- ↑ Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 14.
- ↑ История на Сръбско-българската война 1885 год., София 1925, с. 262.
- ↑ История на Сръбско-българската война 1885 год., София 1925, с. 567, 573, 584-586, 614, 617, 623-624.
- ↑ Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912-1913) Архив на оригинала от 2016-09-19 в Wayback Machine., balkanwars.archives.bg, посетен на 9 юни 2016 г.
- ↑ Българската армия в Световната война 1915-1918, г., т. ІІ, Войната срещу Сърбия през 1915 година. Настъплението на Първа армия през границата от 1 до 14 октомврий, София 1936, с. 907.
- ↑ България в Първата световна война, archives.bg, посетен на 9 юни 2016
- ↑ а б в г Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.38
- ↑ Симов, Йордан. Спомени за ВЗРО и за Асен Николов. // Македонски преглед XLІ (2). 2018. с. 144-145, 147-150.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- История на Сръбско-българската война 1885 год. София, Държавна печатница, 1925.
- Манчев, Ангелина. Материјал за фонетику говора села Петрлаш у општини Димитровграда, Прилози проучавању језика, Нови Сад, 1967, књ. 3, с. 177 – 188
- Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166-167, Ниш 2001, с.184-198
- Николова, Весна. Музейна сбирка в Димитровград (двуезично издание), Димитровград 2000
- Ставров, Станимир. Петрлаш – село, које нестаје, Димитровград 2000
- Чирич, Йован. Селища в Димитровградски край, ч.III, сп. Мост, бр. 82, Ниш 1983
| ||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „