Петърлаш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петърлаш
Петерлаш/Peterlaš
Reliefkarte Serbien.png
43.0636° с. ш. 22.7872° и. д.
Петърлаш
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Цариброд
Надм. височина 793 m
Население 33 души (2002)

Петърла̀ш или Пъртела̀ш[1] (на сръбски: Петерлаш или Peterlaš, до 2009 Петрлаш или Petrlaš[2]) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Петърлаш се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 6 километра северозападно от Цариброд, в карстов район. От общинския център го дели бърдото Козарица.

Землището на селото обхваща 21 кв. км и граничи със землищата на Цариброд и Пъскашия на юг и югозапад, Чиниглавци и Велико село на запад, Одоровци и Гуленовци на север, Смиловци на североизток и Радейна на изток.

Махалите на селото са: Горна махала, Долна махала и Сред село.

История[редактиране | редактиране на кода]

В пещерите край Петърлаш са намерени керамични съдове от Бронзовата и Желязната епоха. В селото и край него са намерени останки и от следващите епохи.

Селото се споменава в османо-турски документи от 1447 година. През първите столетия от османското владичество то е било войнушко. Тогава Петърлаш е включено в състава на каазата Шехиркьой (Пирот). В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1623-1624 година селото е отбелязано под името Петралаш с 26 джизие ханета (домакинства)[3].

През 60-те години на 19 век през землището на селото е прокаран т.нар. Митхадпашов път, който свързва Пирот с Петрохан (Днес този път не се използва, но останки от калдъръма му може още да се видят).

По време на сръбската окупация от 1878 година и първата половина на 1879 година Петърлаш спада към Височкия срез на Пиротски окръг. От 1879 до 1920 година е в границите на България. Граничната линия, прокарана по силата на Берлинския договор, оставя една част от землището на Петърлаш в Сърбия.[4] В Княжество България селото е част от Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община Смиловци. През 1882 година в селото се открива основно училище.

По време на Сръбско-българската война, на 2 ноември 1885 г. една чета от царибродското опълчение води край селото отбранителен бой срещу настъпващи сръбски кавалерийски и пехотни части, като е принудена да се оттегли към Калотина.[5] На 11-13 ноември българските войски водят край селото настъпателни сражения със сръбски части. [6]

Осем жители на Петърлаш загиват в Балканските войни (1912-1913).[7]

При включването на България в Първата световна война, към 1 октомври 1915 година в Петрълаш е разположен щабът на 25 Драгомански полк.[8] Седем местни жители са наградени с военни отличия за участието им в Първата световна война.[9]

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Петърлаш е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия). През 1941-1944 година Петърлаш, както и останалите села в Западните покрайнини, е под българско управление.

През 1968 година училището в селото е закрито. През 1970 година Петърлаш е електрифицирано.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Петърлаш е предимно българско. Според данните от преброяванията то се разпределя по следния начин:

  • 1881 г. – 390 д.
  • 1887 г. – 477 д.
  • 1892 г. – 505 д.
  • 1900 г. – 536 д.
  • 1905 г. – 575 д.
  • 1921 г. – 620 д.
  • 1948 г. – 610 д.
  • 1953 г. – 572 д.
  • 1961 г. – 428 д.
  • 1971 г. – 277 д.
  • 1981 г. – 148 д.
  • 1991 г. – 81 д.
  • 2002 г. – 33 д.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църква "Св. Троица", строена в средата на 19 век. Камбаната на църквата е донесена в началото на 20 век от Самоков. Според местни предания на мястото на сегашната църква е имало друга. Селският патронен празник е "Св. Троица".

На север от селото се намират няколко известни в Сърбия пещери, които често са наричани и Одоровски по името на съседното село Одоровци. Те са Главна пещера (Попова печ), открита през 1966 година и изследвана след 1968, Кристална (Данчулица), Джеманска пропаст, Тъвна дупка, Неделина дупка и Оджина (Ходжина) дупка или Яма.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Симов, Йордан. Спомени за ВЗРО и за Асен Николов. // Македонски преглед XLІ (2). 2018. с. 144,147.
  2. ЗАВОД ЗА СТАТИСТИКУ, СИСТЕМАТСКИ СПИСАК НАСЕЉА У РЕПУБЛИЦИ СРБИЈИ, Београд, 2011.ISBN 978-86-6161-013-4
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 291
  4. Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 14.
  5. История на Сръбско-българската война 1885 год., София 1925, с. 262.
  6. История на Сръбско-българската война 1885 год., София 1925, с. 567, 573, 584-586, 614, 617, 623-624.
  7. Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912-1913), balkanwars.archives.bg, посетен на 9 юни 2016 г.
  8. Българската армия в Световната война 1915-1918, г., т. ІІ, Войната срещу Сърбия през 1915 година. Настъплението на Първа армия през границата от 1 до 14 октомврий, София 1936, с. 907.
  9. България в Първата световна война, archives.bg, посетен на 9 юни 2016
  10. Симов, Йордан. Спомени за ВЗРО и за Асен Николов. // Македонски преглед XLІ (2). 2018. с. 144-145, 147-150.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • История на Сръбско-българската война 1885 год.. София, Държавна печатница, 1925.
  • Манчев, Ангелина. Материјал за фонетику говора села Петрлаш у општини Димитровграда, Прилози проучавању језика, Нови Сад, 1967, књ. 3, с. 177 – 188
  • Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166-167, Ниш 2001, с.184-198
  • Николова, Весна. Музейна сбирка в Димитровград (двуезично издание), Димитровград 2000
  • Ставров, Станимир. Петрлаш – село, које нестаје, Димитровград 2000
  • Чирич, Йован. Селища в Димитровградски край, ч.III, сп. Мост, бр. 82, Ниш 1983
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия