Гуленовци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гуленовци
Гуленовци/Gulenovci
Reliefkarte Serbien.png
43.1° с. ш. 22.8236° и. д.
Гуленовци
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Цариброд
Надм. височина 774 m
Население (2011) 60 души

Гуленовци (на сръбски: Гуленовци или Gulenovci) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гуленовци се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), в подножието на Видлич, на 16 километра северно от Цариброд. Разположено е в Одоровско-Смиловското поле, в близост до село Височки Одоровци.

Махалите на селото са: Сред село, Вучинова мала, Гравска мала, Дамнянова мала, Маргина, Кьелчина мала и Чобавци.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според местни предания селото първоначално са е намирало на север от сегашното си място, над селските гробища, в местността Рид, в полите на Видлич и се е наричало Дубарево.[1]

Селото се споменава в османо-турски документи от началото на 17 век. В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменава един войнук от село Гулонофче - Йове, син на Петре[2]. По време на османското владичество Гуленовци влиза в състава на казата Шехиркьой (Пирот).

По време на кратката сръбска окупация през първата половина на 1878 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е част от Царибродска околия, Трънски окръг и е включено към община Смиловци.

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Гуленовци е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия). През 1941 година селото има 77 къщи и 94 венчила. Енорийски свещеник е Спас Григоров от Годеч.[3]

Селото е електрифицирано през 1970 година, а водоснабдено в 1976 година. През 1971 година в селото има 1860 овце, 100 говеда, 100 свине, 16 коня, а през 1997 година – 420 овце, 75 говеда, 47 свине, 8 магарета и 45 кози.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Гуленовци е предимно българско. Според преброяванията то се разпределя по следния начин:

  • 1900 г. – 304 д.
  • 1905 г. – 333 д.
  • 1921 г. – 405 д.
  • 1948 г. – 497 д.
  • 1953 г. – 435 д.
  • 1961 г. – 353 д.
  • 1971 г. – 246 д.
  • 1981 г. – 151 д.
  • 1991 г. – 102 д.
  • 2002 г. – 60 д.
  • 2011 г. – 22 д.

Основните родове в селото са: Нецини, Кьелчини, Дурузови, Дамянови, Учинови, Манасиини, Веяини, Гьерсини, Гравци, Чобановци, Бошкови, Танини, Гусини, Царци, Методини, Тошини, Божикини, Дечини, Негулови, Делини, Попадини.[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църква „Света Троица“ (на гробищата) и църква „Свето Възнесение“ от втората половина на 19 век.

Селски патронен празник е „Свети Архангел Михаил“ (Ранджеловдън).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Анреева, Цветанка. Селата в Забърдието – някога и сега. Гуленовци // Братство, година ХХХVІІІ, брой 1655, 26 септемри 1997, с. 10.
  2. Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 243
  3. Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 540, 543.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166-167, Ниш 2001, с.184-198
  • Чирич, Йован. Селища в Димитровградски край, ч.I, сп. Мост, бр. 80, Ниш 1983
  • Маринков, Јордан. Забрђе. Природно-привредни потенцијали, Димитровград 1999
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия