Направо към съдържанието

Мъзгош

Мъзгош
Мазгош/Mazgoš
43.0672° с. ш. 22.9036° и. д.
Мъзгош
Страна Сърбия
ОкръгПиротски окръг
ОбщинаЦариброд
Надм. височина692 m
Население30 души (2011)
Телефонен код010

Мъзгош (на сръбски: Мазгош или Mazgoš) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.

Село Мъзгош се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 16 километра североизточно от Цариброд. Разположено е на юг от планината Видлич, в близост до днешната сръбско-българска граница. От извора край селото се образува Мъзгошката река, ляв приток на Забърдската река.

В землището на Мъзгош е открита керамика, датирана от енеолитната епоха (3300-2200 пр.н.е.)

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Мозгаш е отбелязано като село с 9 домакинства.[1] Мъзгош се споменава в османотурски данъчен регистър на джелепкешаните от 1576 година под името Мозгошик. Там са посочени три данъчно задължени лица – Боре Воин, Воислав Радослав и Дане Радослав. Целият налог за селото е 110 овце. По това време то е част от казата Шехиркьой (Пирот).[2] В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават трима войнуци от село Мозгош – Илия Пенин, Неделко Божьо и Трайко Лалин.[3]

По време на кратката сръбска окупация през първата половина на 1878 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община Станинци.

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Мъзгош е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).

Границата от 1920 година (базираща се на Ньойския договор от 1919), разделя на две части землището на селото.[4]

Населението на Мъзгош е предимно българско. Според преброяванията то се разпределя по следния начин:

  • 1900 г. – 435 д.
  • 1905 г. – 474 д.
  • 1921 г. – 525 д.
  • 1948 г. – 525 д.
  • 1953 г. – 449 д.
  • 1961 г. – 338 д.
  • 1971 г. – 186 д.
  • 1981 г. – 125 д.
  • 1991 г. – 64 д.
  • 2002 г. – 27 д.
  • 2011 г. – 30 д.

Малцината останали жители на Мъзгош се занимават със земеделие и скотовъдство.

Селото е разположено върху находища от лигнитни въглища, които макар и не много интензивно се експлоатират (От българската страна на границата се намира мина Станянци).

  1. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 192.
  2. Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 154.
  3. Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 236.
  4. Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 392.
  • Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166-167, Ниш 2001, с.187-188