Мъзгош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мъзгош
Мазгош/Mazgoš
Reliefkarte Serbien.png
43.0672° с. ш. 22.9036° и. д.
Мъзгош
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Цариброд
Надм. височина 692 m
Население 30 души (2011)
Телефонен код 010

Мъзгош (на сръбски: Мазгош или Mazgoš) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Мъзгош се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 16 километра североизточно от Цариброд. Разположено е на юг от планината Видлич, в близост до днешната сръбско-българска граница. От извора край селото се образува Мъзгошката река, ляв приток на Забърдската река.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на Мъзгош е открита керамика, датирана от енеолитната епоха (3300-2200 пр.н.е.)

Мъзгош се споменава в османотурски данъчен регистър на джелепкешаните от 1576 година под името Мозгошик. Там са посочени три данъчно задължени лица – Боре Воин, Воислав Радослав и Дане Радослав. Целият налог за селото е 110 овце. По това време то е част от казата Шехиркьой (Пирот).[1] В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават трима войнуци от село Мозгош – Илия Пенин, Неделко Божьо и Трайко Лалин [2].

По време на кратката сръбска окупация през първата половина на 1878 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община Станинци.

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Мъзгош е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).

Границата от 1920 година (базираща се на Ньойския договор от 1919), разделя на две части землището на селото.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Мъзгош е предимно българско. Според преброяванията то се разпределя по следния начин:

  • 1900 г. – 435 д.
  • 1905 г. – 474 д.
  • 1921 г. – 525 д.
  • 1948 г. – 525 д.
  • 1953 г. – 449 д.
  • 1961 г. – 338 д.
  • 1971 г. – 186 д.
  • 1981 г. – 125 д.
  • 1991 г. – 64 д.
  • 2002 г. – 27 д.
  • 2011 г. – 30 д.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Малцината останали жители на Мъзгош се занимават със земеделие и скотовъдство.

Селото е разположено върху находища от лигнитни въглища, които макар и не много интензивно се експлоатират (От българската страна на границата се намира мина Станянци).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 154.
  2. Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 236.
  3. Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 392.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166-167, Ниш 2001, с.187-188
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия