Паскашия
| Паскашия Паскашија/Paskašija | |
  Паскашия | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Цариброд |
| Надм. височина | 628 m |
| Население | 6 души (2011) |
Паскашѝя (на сръбски: Паскашија или Paskašija) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия. През 2002 г. населението му е 11 души, докато през 1991 е било 32 души. В селото живеят предимно българи.
География
[редактиране | редактиране на кода]Паскашия е купно село и се намира на 4 км северозападно от Цариброд.[1] непосредствено до българо-сърбската граница от 1878-1920 година.
История
[редактиране | редактиране на кода]През третата четвъртина на ХV век селото е записано като Паска шиа и е хас в „Костадин или“ (земята на Костадин, по-късно Кюстендил), за който се уточнява, че преди това е спадал към пернишката мукта.[1] В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Пасикаще е отбелязано като село с 16 домакинства и 30 неженени жители.[2] Селото се споменава като Паскашие в османски джелепкешански регистър от 1576 година. По това време в Паскашие има двама джелепкешани - Пею Малко и Таню Стайке с по 50 овци.[3] В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават бащините на: Станко Йовкин, Кралче, син Пенин, Станимир Пейчин, Нено, син Йовкин и Петко, син Милкин.[1]
При прокарването на границата по Берлинския договор землището на Паскашия е разделено на две, като селото остава на сръбска територия, а значителна част от имотите - на българска. Една част от жителите се премества в българска територия, на около 600 метра източно от старото село. Новото село започва да се нарича Горна Паскашия, а старото - Долна Паскашия.[1] Непосредствено след това сръбските власти преименуват останалото в Сърбия село на Милойковац, на името на сръбския офицер Милойко.[4]
Население
[редактиране | редактиране на кода]- 1948 – 230 жители.
- 1953 – 217 жители.
- 1961 – 146 жители.
- 1971 – 94 жители.
- 1981 – 56 жители.
- 1991 – 30 жители.
- 2002 – 11 жители.
- 2011 – 6 жители.
Според преброяването от 2002 година 10 жители на селото са българи и един – сърбин.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Фердинанд Цветков - деец на нелегалното и легално движение на българите от Западните покрайнинии.[5]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Ћирић, Јован. Насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 8-9, Пирот 1977, с. 159.
- ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 183.
- ↑ Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 152.
- ↑ Ћирић, Јован. Насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 8-9, Пирот 1977, с. 157.
- ↑ Симов, Йордан. Спомени за ВЗРО и за Асен Николов // Македонски преглед XLІ (2). 2018. с. 146-147, 159-160.
| ||||||||||||||||||||||||
