Губеш
| Губеш | |
 Изглед към селото | |
  Губеш  Губеш | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 39 души[1] (15 март 2024 г.) 1,64 души/km² |
| Землище | 23,842 km² |
| Надм. височина | 1024 m |
| Пощ. код | 2255 |
| Тел. код | 0729 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 18037 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община – кмет | Годеч Радослав Асенов (ГЕРБ; 2015) |
Губеш е село в Западна България. То се намира в Община Годеч, Софийска област.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Губеш се намира в планински район, на 11 km от общинския център Годеч и на 61 km от столицата София.
История[редактиране | редактиране на кода]
В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Губеш е отбелязано като село с 48 домакинства, 2 неженени и 4 вдовици. В същия регистър е село Губеш е записано още веднъж - с 16 домакинства, 2 неженени и две вдовици.[2]
Селото се споменава под сегашното си име в османотурски данъчен регистър на джелепкешаните от 1576 година. Шест данъчно задължени лица - поп Радослав, Станислав Драгул, Марко Малко, Стойко Неделко, Тодор Боюва и Никола, домазет, са обложен с налог от общо 170 овце.[3] В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменава един войнук от Губеш - Крайо, син на Дудин[4]. По време на османското владичество Губеш влиза в състава на казата Шехиркьой (Пирот).
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Средновековна църква.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Виденов, Михаил. Селищното название Губеш, Български език, 1967, кн.6, с. 553-554
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 171, 175.
- ↑ Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 155.
- ↑ Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 243
| ||||||||
