Букоровци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Букоровци
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 5,079 km²
Надм. височина 647 m
Пощ. код 2253
Тел. код 0729
МПС код СО
ЕКАТТЕ 7020
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Годеч
Радослав Асенов
(ГЕРБ)

Букоровци е село в Западна България. То се намира в Община Годеч, Софийска област.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село от Царибродска околия през 1878 с 36 жители. Легендата твърди че селото се е намирало в местността Полето и по традиция гробищата е трабвало да се намират през вода (Барата) от селото. По-късно вероятно е било унищожено изцяло и построено на ново на мястото където се намира и сега. Така гробището и манастирът са останали по-далеч от селото. Основният поминък на населението на селото е бил земеделието. Имало е и няколко души зидари, които през строителния сезон са ходели на работа чак в Загоре.

През учебната 1926-1927 година прогимназията в Букоровци има три класа, 71 ученици (27 в първи, 15 във втори и 29 в трети клас) и четирима учители.[1]

Към 1958 г. селото е имало около петдесетина къщи и до 200 жители.

Традиции[редактиране | редактиране на кода]

Веднаж или няколко пъти в годината се е провеждал събор. В самото село има много кръстове на които отделните фамилии са правили курбан. Курбан са правили: На Кожин кръст – на Спасовден – Кожините (Гала, Стамен, Йован, Лека Раденков) на кръста в имота на дедо Лека до Лукарете на Ивановден – Ликините на кръста в имота на дедо Лека до бунара в Росуля на св. Тройца – Гагините (Новко, Зарко) на кръста в лукарското на Петровден – Цинцарете

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост до село Букоровци се намира действащият Букоровски манастир, който е построен върху основите на пет стари църкви. Манастирският храм представлява петкуполна църква.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 102.