Туден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Туден
Бившето училище и кметството на с. Туден
Бившето училище и кметството на с. Туден
Общи данни
Население 95 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,621 km²
Надм. височина 628 m
Пощ. код 2253
Тел. код 07198
МПС код СО
ЕКАТТЕ 73417
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Годеч
Радослав Асенов
(ГЕРБ)

Туден е село в Западна България. То се намира в Община Годеч, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Туден се намира непосредствено на 5 км западно от град Годеч, покрай коритото на река Нишава. Характерно за това село е неорганизираното му селищно пространство. Самото село има 30 махали, които започват от Годеч и свършват при Букоровския манастир. Махалите са кръстени на основателите си: например махалата, в която се намира църквата, се нарича Ваклинова махала, кръстена на прародител с името Ваклин.

История[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път селото се среща в документи от 1453 г. под името Тудан, а през 1576 г. вече като Туден. Относно произхода на името на селото, може да се предположи, че има общ произход с румънската дума tudina – пропаст, урва, стръмнина – която е от субстранен произход в румънския, т.е. Туден и tudina имат еднакъв произход – тракийски или дакомизийски. Географският ареал на селото дава основание да се мисли за подобно значение, тъй като е разположено над река Нишава, която точно при него влиза в тесен пролом [1]

Според преданието селото се е намирало под село Ропот на 3 км в северозападна посока от днешното си землище. Сега има само останки от каменни основи на постройки. Там се е намирал турският път за Цариброд и Ниш. Населението решило и построило църквата за три нощи, като през деня не се е работело. Църквата била каменна без участие на дърво. Когато турците разбрали, че се строи църква, арестували двама свещеници и един владика и ги подложили на мъчения, за да разберат къде се строи. Духовниците умрели, но не издали мястото. Коритото на Нишава било далеч и невидимо за турски очи. Постепенно започнало преселението. Всеки род си направил махала, като земеделските имоти били около махалите. Затова и до днес селото си е пръснато на малки махали на голямо пространство. По време на преселението хората наричали новото село Отуде, което значи „оттатък“, от което идва и другата възможност за произхода на името село Туден.

От древната история знаем, че в околията на селото е имало селище в местността „Реката“ през късната бронзова епоха (1600 – 1100 г. пр Хр.).

През 1849 година свещеникът Никола Здравков от Туден е спомоществувател на учебника на Найден Геров „Извод от физика“.[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църква „Св. Николай Чудотворец“
Камбанарията на църквата

В землището на село Туден се намира и Букоровският манастир „Св. Георги Победоносец“. Той е единственият манастир в България, който има пет църкви. Функционира само старата църквата „Св. Георги“, другите четири – „Св. Петка“, „Св. св. Кирил и Методий“, „Св. Неделя“ и „Вси Светии“, все още не са изографисани. Той е действащ, като от началото на 2015 г. за него се грижи отец Драгомир. Според преданията там е имало четири параклиса, разположени в кръг, а в средата – внушителен кръст с разпънат на него Исус Христос.

Друга забележителност е църквата „Св. Николай Чудотворец“, която се намира в центъра на селото, непосредствено до селската чешма, кметството, и до селското гробище. В архитектурно – типологично отношение представлява едноабсидна, еднокорабна постройка с полуцилиндрично засводяване без купол, с вторично пристроен притвор. Градежа на църквата е от ломени камъни със спойка от хоросан, като на много места са били преизползвани материали от по-ранен градеж: бигорни камъни, за рамка на прозореца в олтарната абсида е използвана част от каменен кръст и др. В началото на XX век от западната страна на църквата е пристроен притвор с дървена конструкция и пълнеж от кирпич. В него забележителност представляват два резбовани тавана, които са изключителна рядкост в църквите на територията западно от град София. Стенописите изцяло покриват интериора на църквата и са със сходен стил с тези в старата църква „Св. Димитър Солунски“ в град Годеч. Предполага се, че под стенописите има по стар живописен слой, но до момента не са правени проучвания. Според надпис на входа в наоса, на това място е имало църква през XV век и през 1812 г. е съградена наново, като ремонти са правени през 1843 г. и 1845 г.

Надписа над входа гласи:

Да се знае кога е напред правена тая църква, когато обладаха турците Бъргария в лето Господне 1400. Тогава се направи тая църква за три дни. Говедар я правил. После дойде време на 1812. Тогава поднови икони чорбаджи Рано от Туден. Правил ги е скришом на кошари, та никой не е знаел. От турско зло тогда обесиха владиката в Пирут и един калугер стогърец (т.е. светогорец) и 18 души човеци. Па дойде време 1843 та поднови църквата на Рано син майстор Стефан сос майстор Бранко, когато дигнаха глава пирутчани против турците, та га излезоха кърджалии; та правеха църквата до обед, а обед бегаха та се криеха от кърджалии и майстор Стефан и син му Рангел, Георги и Янко – брат му и син му Петър Йоан, Стана, Стефановица и Стамена. В лето господне 1845.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 6 май – празника на Букоровският манастир „Св. Георги Победоносец“

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Симеонов Борис – Етомологичен речник на местните названия в Годеч, Държавно издателство „Наука и изкуство” – София 1966
  2. Извод от физика от Найдена Герова, Част първа, Белград, 1849. Виж и Воjновић, Станиша. Прилог библиогафиjа штампаних књига са претплатницима из jужне Србиjе (1815-1912), Нишки зборник, бр. 13, децембар 1983, с. 112.