Височица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Височица.

Височица
(Комщица)
Rekata.jpg
Bulgaria Sofiyska Province relief location map.jpg
43.1875° с. ш. 23.0133° и. д.
43.2969° с. ш. 22.6108° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Софийска област
Община Годеч
Сърбия
Пиротски окръг
Дължина 71 km
Отток 0,15 m³/s
Начало
Място южно от връх Камара
Берковска планина
Координати 43°11′15″ с. ш. 23°00′47.88″ и. д. / 43.1875° с. ш. 23.0133° и. д.
Надм. височина 1640 m
Устие
Място ляв приток на река Темщица (Темска) → НишаваЮжна МораваВелика МораваДунавЧерно море
Координати 43°17′48.84″ с. ш. 22°36′38.88″ и. д. / 43.2969° с. ш. 22.6108° и. д.
Надм. височина 514 m
Височица
(Комщица)
в Общомедия

Височица (на сръбски: Височица или Visočica) е река в Западна България (Софийска област, община Годеч)) и Сърбия (Пиротски окръг), ляв приток на река Темщица (Темска). Дължината ѝ е 71 km, като на българска територия – 16,7 km.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Височица извира под името Сребърна под връх Камара в Берковския дял на Стара планина и тече на юг. Приема притоците Куратска река, Криви поток, Губешка река и Реновщица. При село Комщица прави завой за запад, навлиза в котловината Висок и след няколко километра напуска територията на България. Тук е известна и като Брълска река, по името на село Бърля или Комщица. Над село Комщица реката преминава през каньон с красиви скални образования. Там могат да се намерят фосили от юрския период: амонити, белемнити, миди.

В сръбска територия реката тече през Горни и Долни Висок. Основните ѝ притоци са от дясната ѝ страна, откъдето приема Росомачка река, вливаща при село Славиня, както и Йеловичка река, която се влива при село Височка Ръжана в Долни Висок. Други притоци са Каменичка, Росомачка, Гостушка и Белска река. Най-големият ѝ приток е Топлодолската река, която се влива във Височица при Мъртвачки мост.[1] Реката минава през селата Ръсовци, Пъклещица, Велика Луканя и при село Нови Завой се влива в река Темщица (Темска), която е десен приток на река Нишава.

През 1963 г. масивно свлачище прегражда реката и създава естествено езеро дълго 500 метра, което наводнява село Завой в Долния Висок. Това езеро е пресушено, но на негово място е създаден укрепен язовир – Завойското езеро, и е построена ВЕЦ „Завой“. Завойското езеро се намира на 595 m н.в., има площ от 5,53 km² и дълбочина от 60 m. За жителите на потопеното село Завой е построено село Нови Завой на по-високо място.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 674.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 126.