Георги Каназирски
| Георги Каназирски | |
 Офицери от МОО. Прави: Антон Бузуков, Георги Каназирски, Методи Бойчев; Седнали: Григор Христов, Антон Пчеларов и Сотир Атанасов | |
| Роден |
8 септември 1873 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | 1948 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Национален военен университет |
Георги Петров Каназирски е български военен.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Каназирски е роден на 8 септември 1873 г. в Пловдив. Служи във 2-ра кавалерийска дивизия, 2-ра конна бригада и 6-и конен полк.[2]
През 1912 година Каназирски живее в София. В Балканската война като капитан служи в 1 рота на 8 костурска дружина и командва 4 битолска дружина на Македоно-одринското опълчение.[3] На 14 юли 1913 година е произведен в чин майор.
Умира в 1948 година в София.[4]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1895)
- Поручик (1899)
- Капитан (1905)
- Майор (14 юли 1913)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ДА – Кърджали, ЧП 155, а.е. 4, л. 15
- ↑ Руменин, стр. 68
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 334.
- ↑ Парцел 28 // София помни. Посетен на 11 януари 2016.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
