Антон Пчеларов

Антон Пчеларов
	Антон Пчеларов
български офицер
Звание	Полковник
Години на служба	1882 – 1913+
Служи на	България
Род войски	Българска армия
Командвания	2-ра бригада от МОО (БВ)
Битки/войни	Сръбско-българска война; Балканска война; Междусъюзническа война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	15 януари 1862 г. (стар стил) Кючюк Кайнарджа, Османска империя
Дата и място на смърт	1932 г. (69 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България

Антон Илиев Пчеларов е български офицер (полковник), командир на 2^-ра гранична опълченска дружина през Сръбско-българска война (1885) и на 2^-ра бригада от Македоно-одринското опълчение през Балканската война (1912 – 1913).

Биография

Антон Пчеларов е роден на 17 януари 1862 или на 15 януари 1864 г.^[1] в Кючюккайнарджа, Силистренско. През 1882 година постъпва във Военното училище в София в и завършва през 1887 г.

По време на Сръбско-българската война (1885) командва на 2^-ра гранична опълченска дружина от състава на Изворския отряд с която участва в боя при Цветков гроб (3 ноември) и селата Долна Лобата и Плоча. За проявеното мъжество е награден с военен орден „За храброст“ IV степен.

След войната взема участие в детронацията на княз Александър I Батенберг (1886). По-късно служи в 12^-и пехотен балкански полк. От 1909 година подполковник Пчеларов е началник на военния картографски институт.^[2]

През Балканската война (1912 – 1913) Пчеларов командва на 2^-ра бригада от Македоно-одринското опълчение.^[3] Награден е с военен орден „За храброст“ III степен. Уволнен е на 31 октомври 1918 г.

Полковник Антон Пчеларов умира през 1932 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.^[4]

Военни звания

Подпоручик (17 април 1887)
Поручик (18 май 1889)
Капитан (1894)
Майор (18 май 1905)
Подполковник (1911)
Полковник (22 септември 1914)

Награди

Военен орден „За храброст“ III степен и IV степен

Източници

Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 177

Бележки

↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 137.
↑ Военно-исторически сборник, 1990, брой 59, стр. 73
↑ 90 години от Балканската война 1912 – 1913: юбилейна военнонаучна конференция, София 5 октомври 2002 година, София, 2003, Военно издателство, стр. 144 (статия „Създаване на Македоно-Одринското опълчение“ от ст.н.с. д-р Тодор Петров)
↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.

[1] Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 137.

[2] Военно-исторически сборник, 1990, брой 59, стр. 73

[3] 90 години от Балканската война 1912 – 1913: юбилейна военнонаучна конференция, София 5 октомври 2002 година, София, 2003, Военно издателство, стр. 144 (статия „Създаване на Македоно-Одринското опълчение“ от ст.н.с. д-р Тодор Петров)

[4] Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.

[1]

[2]

[3]

[4]