Гюземелци
|
Гюземелци Ѓуземелци |
|
|---|---|
| — село — | |
 Стенописите в олтара на „Свети Георги“ |
|
  Гюземелци |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Източен |
| Община | Джумайлия |
| Надм. височина | 372 m |
| Население | 40 души (2002) |
| Пощенски код | 2208 |
| МПС код | ST |
| Гюземелци в Общомедия | |
Гюземелци или Гьоземелци (на македонска литературна норма: Ѓуземелци, Ѓозлемелци) е село в централната част на Северна Македония, община Джумайлия (Лозово).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на около 6 километра северно от общинския център Джумайлия (Лозово), западно от град Щип и източно от Велес.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Георги“ е от 1584 година.[1]
В XIX век Гюземлци е село във Велешка каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гузумелци (Gouzoumeltzi) е посочено като село със 17 домакинства и 74 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Гузумелци е населявано от 135 жители, всички българи.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гюзомолци (Ghouzomoltzi) има 144 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Гузумелци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Гузумел (Guzumel) като българско християнско село.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 40 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Светиниколски парохии. // Брегалничка епархија. Посетен на 2 април 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 184 - 185.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 157.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 118 – 119.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
| ||||||||
Портал „