Гюземелци

Гюземелци
Ѓуземелци
— село —
Стенописите в олтара на „Свети Георги“
Стенописите в олтара на „Свети Георги
41.8281° с. ш. 21.8761° и. д.
Гюземелци
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаДжумайлия
Надм. височина372 m
Население40 души (2002)
Пощенски код2208
МПС кодST
Гюземелци в Общомедия

Гюземелци или Гьоземелци (на македонска литературна норма: Ѓуземелци, Ѓозлемелци) е село в централната част на Северна Македония, община Джумайлия (Лозово).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 6 километра северно от общинския център Джумайлия (Лозово), западно от град Щип и източно от Велес.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“ е от 1584 година.[1]

В XIX век Гюземлци е село във Велешка каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гузумелци (Gouzoumeltzi) е посочено като село със 17 домакинства и 74 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Гузумелци е населявано от 135 жители, всички българи.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гюзомолци (Ghouzomoltzi) има 144 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Гузумелци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Гузумел (Guzumel) като българско християнско село.[6]

Националност Всичко
македонци 40
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гюземелци

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 2 април 2014 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184 – 185.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  6. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  7. Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.