Димитър Джузданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мито Джузданов)
Димитър Джузданов
български революционер

Роден
1887 г.
Починал
1 май 1929 г. (42 г.)

Димитър (Мито) Делев Джузданов е български революционер, гевгелийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джузданов е роден в гевгелийското село Сехово, тогава в Османската империя, днес Идомени, Гърция[1]. По професия е овчар. Влиза във ВМОРО в 1902 година и изпълнява куриерски задачи. По време на Междусъюзническата война е доброволец в Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение.[2]

След Първата световна война Джузданов участва във възстановяването на революционната организация.[3] През 1923 година е войвода на чета на ВМРО в родното му Гевгелийско, през 1924 година е в четата на Лазар Дивлянски, действаща в Скопско и участва в сражението при което е убит войводата.[4] През пролетта на 1924 година Димитър Джузданов предава информация, по нареждане на Тодор Александров, за извършените престъпления от Алеко Василев в поверената му област. За да се презастрахова предава на Алеко Василев за намерението на Тодор Александров да му търси отговорност, което ще доведе до създаването на заговор за убийството на последния.[5]

През февруари 1925 година влиза в настоятелството на Гевгелийското благотворително братство като член съветник.[6]

В 1928 година Джузданов заедно с Нанчо Витларов (Витларев)[7] и Димитър Стефанов убиват генерал Александър Протогеров и телохранителя му Атанас Гоцев. Димитър Джузданов е убит на 1 май 1929 година от Александър Турчето[8] или на 30 април от Тома Трайков и Анци Наумов.[9] Според Кирил Пърличев убийството е дело на турчето Сандо, Григор Петков и Киро Шендов по лична инициатива.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 46.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 208.
  3. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 215, 717.
  4. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 819.
  5. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 165 - 166.
  6. Хроника // „Независима Македония“ III (98). София, СМЕО, 20 февруари 1925. с. 3.
  7. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 218, 704, 812
  8. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 131.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 131.
  10. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 244.