Леска (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Леска (Област Кюстендил))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Леска.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Кюстендил. За другото българско село с това име вижте Леска (Област Смолян). За дървото вижте Леска.

Леска
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 7,778 km²
Надм. височина 968 m
Пощ. код 2567
Тел. код 07935
МПС код КН
ЕКАТТЕ 43373
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)

Леска е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Леска се намира в планински район, в географската област Каменица, в западната част на планината Лисец, по десния склон на Лисецкия поток.

Селото е разпръснат тип, образувано от махали Кориярска, Памукчийска, Пешова, Ченгийска, Доларска, Занивска, Грънчарица, Рамна нива, Рекалийска.

Климат: планински, умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Долно село (1949 – 1958), община Жилинци (1958 – 1959), община Долно село (1959 – 1978), община Гюешево (1978 – 1983), община Гърляно (1983 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1978 1984 2010 2018
Население 207 232 313 336 303 216 79 49 35 27 1 0

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Леска старо средновековно селище. За първи път се споменава в Тимарски опис от 1519 г. В турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. са регистрирани селата Долна Леска с 18 домакинства и 10 ергени и Горна Леска с 21 домакинства и 17 ергени. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано село Горна Леска с 2 данъкоплатци.

През 1866 г. в селото под името Долна Леска има 20 домакинства със 128 жители.

През 1910 г. селото има 5008 декара землище, от които 1662 дка гори, 2780 дка ниви, 550 дка естествени ливади, 16 дка овощни градини и др. и се отглеждат 898 овце, 136 говеда и 49 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (ръж, ечемик и овес), животновъдството и домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни работници в Кюстендил, Перник и София.

През 1922 г. е построена църквата „Свети Дух“.

През 1958 г. заедно със селата Гурбановци и Кутугерци е учредено ТКЗС"Заря", което от 1961 г. е в състава на ДЗС – с.раненци, а от 1979 г. – в състава на АПК"Румяна войвода" – с.Гърляно.

Селото е електрифицирано (1972), водоснабдени са повечето махали, прокарани са пътища до повечето от тях. Построени са магазин на Селкоопа, нови обществени и частни сгради.

Активни миграционни процеси.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Леска принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Свети Дух“ (1922).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.347 – 351;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
  • Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека „Васил Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в. – Известия на НБ „Васил Коларов“ за 1959 г., Т.I (VII), С., 1961 г., с.425;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.29 и 168 – 169;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.366;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.78, 88 и 141;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.27;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]