Шегава
| Шегава | |
 Река Шегава, преход от с. Буново до с. Раждавица | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Кюстендил Община Кюстендил |
| Дължина | 10 km |
| Начало | |
| Място | Конявска планина, СИ от седловината Стражата |
| Координати | |
| Надм. височина | 1014 m |
| Устие | |
| Място | ляв приток на Струма → Бяло море (Егейско море) |
| Координати | |
| Надм. височина | 505 m |
Шегава е река в Западна България, област Кюстендил, община Кюстендил, ляв приток на река Струма. Дължината ѝ е 10 км. Влива се отляво в река Струма на 505 м н.в., на около 400 м североизточно от село Раждавица. На изхода за Земенския пролом е един от изходните пунктове към дълбокия каньон на реката, който завършва край село Буново.[1]
Реката води началото си от 1014 м н.в., северозападно от седловината Стражата в Конявската планина. Среден наклон на течението 45‰. Водосборната област на Шегава се простира в слабо залесен карстов район, в който преобладават варовиците. Реката има повърхностен отток само при валежи и при топене на снежната покривка.
На около 1,5 км от устието в коритото на реката има карстови извори. В миналото водите им са задвижвали колелата на 3 воденици, а днес чрез помпена станция се използват за водоснабдяване и напояване.
Шегава има красива каньоновидна долина, с дълбочина повече от 200 м. По стръмните, а на места отвесни склонове, са изваяни причудливи скални образувания с височина повече от 100 м. – пирамиди, зъбери, отвесни стени, игли.
Забележителни със своята красота са Шегавските ритли, скалните образувания „Самотнико“, „Тутунярнико“, „Камилите“, „Костенурката“, „Плочата“ и др.
В долината на река Шегава са пещерите „Гълъбарнико“, „Дрен дупка“, „Беловащица“ и др. Съединяващото се с Шегава суходолие „Падалището“ има също каньоновидна долина с прагове, един от които е с височина около 45 м., като при валежи се образува поток с красиви водопади.
В речното корито има множество високи прагове и скални блокове, ерозионни улеи и котли.
Почвите в поречието на реката са предимно хумусно-карбонатни. По склоновете растат ксеротермни тревни формации, бук, келяв габър, цер и благун.
По течението на реката са разположени две от махалите на село Буново в Община Кюстендил.
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 705.
