Ивановци (област Кюстендил)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ивановци.
| Ивановци | |
  Ивановци  Ивановци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3 души[1] (15 март 2024 г.) 0,216 души/km² |
| Землище | 14,843 km² |
| Надм. височина | 1026 m |
| Пощ. код | 2562 |
| Тел. код | 09314 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 32144 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Ивановци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Ивановци се намира в планински район, в географската област Каменица, по южните стръмни склонове на гребена Бричище на Чудинската планина, от двете страни на река Ломничка.
Селото е разпръснат тип, образувано от 7 главни махали. Ранова, Мишова, Клинчарска, Селото, Селище.
Умерено континентален планински климат.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ломница (1883 – 1958), община Драговищица (1958 – 1961), община Долно Уйно (1961 – 1978), община Драговищица (1978 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]
Население[редактиране | редактиране на кода]
| Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 1992 | 2001 | 2010 | 2015 |
| Население | 258 | 309 | 518 | 576 | 401 | 270 | 145 | 57 | 26 | 31 | 17 | 8 | 4 |
История[редактиране | редактиране на кода]
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Множеството могили и останките от некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Ивановци е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. под името Ивановци като тимар към нахия Славище на Кюстендилския санджак със 17 домакинства и 11 ергени. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано като Йованкофча с 1 данъкоплатец.
В края на XIX век селото има 7660 декара землище, от които 1216 дка гори, 4880 дка ниви, 1264 дка естествени ливади и 300 дка селска мера и пасища и се отглеждат 673 овце, 233 кози, 140 говеда и 57 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик) и животновъдството (овце). Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници.
В селото има училище и църква „Свети Пантелеймон“ (1920 г.). През 1918 г. е открита военна мандра.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Дружба“, заедно със селата Ломница, Чудинци и Кършалево, което от 1979 г. е в състава на АПК – с. Драговищица.
Селото е електрифицирано и частично водоснабдено (1969 – 1970), открит е смесен магазин.
Активни миграционни процеси.
От 2011 година селото остава без хора.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Село Ивановци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Църква „Свети Пантелеймон“. Намира се над селото, в местността „Пантеле“, в непосредствена близост до границата на Република България с Република Сърбия. Построена е през 1869 г. Представлява трикорабна едноапсидна църква с колони. От западната страна е изграден открит нартекс с колони. Иконостасът е дървена направа, с оригинални композиционни мотиви. Олтарните двери са резбовани, украсени с медальони на светци. Църквата няма стенописна украса.
- Параклис „Света Богородица“. Намира се на около 1000 метра северозападно от гробищата, в местността „Манастирище“. Малка паянтова постройка.
- Оброк „Свети Еремия“. Намира се на около 500 м. северно от гробищата, в местността „Свети Иван“. Оброкът е отбелязан с малък параклис.
- Оброк „Света Троица“, „Свети Петър“ и „Свети Илия“. Намира се на около 1000 метра северозападно от гробищата, в местността „Манастирище“.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Ежегодно на 9 август се прави курбан и се провежда общоселски събор в местността „пантеле“.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ивановци
Йордан Аризанов, македоно-одрински опълченец, 22 (24)-годишен, земеделец (работник), 2 рота на Кюстендилската дружина, 2 рота на 7 кумановска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен[3]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.316 – 320;
- Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
- Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека „Васил Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в. – Известия на НБ „Васил Коларов“ за 1959 г., Т.I (VII), С., 1961 г., с.411;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.187 и 201;
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.89 и 128;
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.22 – 23;
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.111 – 113;
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 257.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
| ||||||||