Каменица (котловина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Каменица.

Каменишката котловина е котловина в Западна България, област Кюстендил, в историко-географската област Каменица..[1]

Границите на котловината са следните: от Дервент тя се проследява на югозапад в подножието на най-северните стръмни склонове на Осогово и стига до река Лебница при с. Гюешево. Оттук на север-североизток обхваща цялата долина на река Лебница до водослива й с река Бистрица, източно от църквата на Долно село. След това минава югоизточно, по подножието на Лисец планина и достига пак до Дервент, включвайки долината на река Бистрица в тази й част. В описаните граници Каменишката котловина представлява почти разностранен триъгълник, в границите на който е включена основна част от землищата на селата: Гърляно, Ръсово, Раненци, Каменичка Скакавица, Гюешево, Преколница /източните части/, Долно село /източните части/.

Площта ѝ е около 40 km2, а средната ѝ надморска височина 950 m - една от най-високите котловини в страната. На изток чрез седловината Вратца (995 m) се свързва с Кюстендилската котловина, а на югозапад чрез Велбъждския проход (1160 m) и съвременния ГКПП-Гюешево при Равна нива /1170 м/ – с Историко-географската област Славище в Република Северна Македония.[1]Каменишката котловина представлява грабеновидно понижение, което през стария терциер е било запълнено с наслаги. Преди 35-34 милиона години, през палеогена, тук е имало голямо сладководно езеро. Вследствие на вулканска и тектонска дейност и образуването на Бистришката долина, езерото се оттича. Оформянето на котловината продължава през неогена - преди 25 милиона - 1,5 милиона години. Съвременният й вид се е оформил през кватернера / холоцен/ т. е. преди 100 хиляди години до днес. Котловинното ѝ дъно е хълмисто, а оградните склонове са стръмни. Два ниски рида (Ротец и Планиница), разделят котловината на три части (полета) – Гюешевско поле (на запад), Скакавичко-Ранинско поле (на юг) и Гърляно-Ръсовско поле (на изток). На север от Планиница се е образувало още едно – Долноселското поле, което е по-ниско от останалите, като средната му надморска височина е около 800 m. През геоложките епохи, когато става окончателното оформяне на котловината, речноакумулативната дейност допринася за натрупването на алувиални наслаги в източната ѝ най-ниска част, където преминава главната ѝ отводнителна артерия река Бистрица, десен приток на р. Струма и в западната й част, където тече левият й приток река Лебница, с десните си притоци - Ръжча и Каменчица.

В подножието на Осогово, по цялото протежение от Кюстендил, покрай Дервент до митницата при село Гюешево и към Македония минава Кюстендилският разлом - потенциално опасна зона за земетресения. Последното катастрофално земетресение е станало през 1641 г.. Възможно е стотици години да няма силно земетресение.

През котловината минават в долното си течение извиращите от Добращенския дял на Осогово рекички Дрезга, Каменчица, Ръжча, река Лебница и още няколко по-маловодни и по-къси потока. В подножието на планината всички те в миналото са образували поройни конуси, които са заглъхнали. Върху тях са построени къщи, има обработваеми площи и овощни градини.

Климатът е преходноко-континентален, а почвите са предимно канелени горски, делувиални и алувиални, на базата на които са се развивали овощарството и животновъдството - сега западащи отрасли. Има опити за отглеждане на арония в селата

Гърляно и Раненци. Най-добрите земи се дават под аренда за производство главно на картофи с машинна обработка.

Поради близостта на Осогово в котловината често падат слани - през ранна есен и късна пролет. Има дни с мъгли. [1]

Всички цитирани по-горе села административно са към Кюстендилска община. Към 2021 г. с пряко избрани кметове са само Гюешево и Гърляно.Останалите села са с назначавани от кмета на Кюстендил кметски наместници

Асфалтирани второстепенни пътища има до Преколница и Долно село. До всички махали водят черни пътища, засега все още проходими, но постепенно обрастват.

В южната ѝ част, от запад на изток, между ГКПП „Гюешево“ и село Гърляно, на протежение от 9,7 km, преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас.[1]

Той съвпада с Международния път Е 871, от Европейската пътна мрежа, който започва от гр. Куманово, Република Северна Македония, през Гюешево-Кюстендил-София-Карлово-Бургас.

През котловината (XV-XIX век), в подножието на планината Осогово, през каменишките села, е минавал главният път Самоков-Кюстендил-Скопие, който път е бил „част от голямото и старо съобщение между Цариград и Синьо море.“

/Адриатическо море /. Цитат от книгата на акад. Йордан Иванов „Северна Македония“, стр. 149.

От север на юг през котоловината, между гарите Долно село и Гюешево, преминава още от 1910 г. и участък от трасето на жп линия София – Радомир - Гюешево.[1]

Евентуалното пускане някога на жп коридор №8 може да спомогне селата в Каменишката котловина да не обезлюдеят напълно.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настояшето на Географска облас Каменица, Кюстендилско, София, 2011 г., стр. 13, 23