Коприва (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Коприва (Област Кюстендил))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Коприва.

Коприва
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 9,471 km²
Надм. височина 1000 m
Пощ. код 2567
Тел. код 07935
МПС код КН
ЕКАТТЕ 38515
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)

Коприва е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Коприва се намира в планински район, близо до границата с Република Македония, в географската област Каменица, на жп.линията Кюстендил - Гюешево, на 30 км. западно от гр.Кюстендил.

Селото е разпръснат тип, образувано от 7 махали : Китовска, Пещерска (център), Джабалска, Трабалци, Кочинска, Пищилска и Нешовска.

Климат : планински, умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Бобешино (1883-1934), община Долно село (1934-1958), община Жилинци (1958-1959), община Долно село (1959-1978), община Гюешево (1978-1983), община Гърляно (1983-1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1978 1984 2001 2010
Население 212 307 363 322 298 228 129 121 96 68 8 5

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантична крепост в местността "Градището" ("Чуката") свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

До 1878 г. махалите на село Коприва са част от село Търново (сега на територията на Република Македония) което е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Тръновци със 70 домакинства и 38 ергени.

В края на XIX век селото има 7127 декара землище, от които 4534 дка гори, 2432 дка ниви, 161 дка естествени ливади и др. и се отглеждат 789 овце, 336 кози, 137 говеда и 49 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (ръж и овес), животновъдството и домашните занаяти.

През 1927 г. е открито училище.

През 1957 г. заедно със селата Бобешино, Жеравино и Црешнево е учредено ТКЗС"Граничар", което от 1963 г. е в състава на ДЗС - с.раненци, а от 1979 г. - в състава на АПК"Румяна войвода" - с.Гърляно.

Селото е електрифицирано (1968) и водоснабдено (1978). Построени са нови стопански сгради, дом за социални грижи и сграда на Селкооп.

Активни миграционни процеси.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Коприва принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Оброк. Намира се на около 700 м. югоизточно от гробищата, в местността "Службище".

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеон Венев Стоименов - роден в село Коприва. Туристически деятел : дълги години е председател на туристическото дружество "Мадарски конник" в гр.Шумен. Създател на топографски карти. Загинал при неизяснени обстоятелства през 1989 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.280-283;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.20;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.161-163;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.318;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.с.78, 88, 133;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд.Фабер, 2003 г., с.24-25;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд.Читалище Зора-Кюстендил, с.113-115;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]