Коприва (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Коприва (Област Кюстендил))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Коприва.

Коприва
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 9,471 km²
Надм. височина 1000 m
Пощ. код 2567
Тел. код 07935
МПС код КН
ЕКАТТЕ 38515
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)

Коприва е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Коприва се намира в планински район, близо до границата с Република Македония, в географската област Каменица, на жп.линията Кюстендил - Гюешево, на 30 км. западно от гр.Кюстендил.

Селото е разпръснат тип, образувано от 7 махали : Китовска, Пещерска (център), Джабалска, Трабалци, Кочинска, Пищилска и Нешовска.

Климат : планински, умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Бобешино (1883-1934), община Долно село (1934-1958), община Жилинци (1958-1959), община Долно село (1959-1978), община Гюешево (1978-1983), община Гърляно (1983-1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1978 1984 2001 2010
Население 212 307 363 322 298 228 129 121 96 68 8 5

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантична крепост в местността "Градището" ("Чуката") свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

До 1878 г. махалите на село Коприва са част от село Търново (сега на територията на Република Македония) което е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Тръновци със 70 домакинства и 38 ергени.

В края на XIX век селото има 7127 декара землище, от които 4534 дка гори, 2432 дка ниви, 161 дка естествени ливади и др. и се отглеждат 789 овце, 336 кози, 137 говеда и 49 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (ръж и овес), животновъдството и домашните занаяти.

През 1927 г. е открито училище.

През 1957 г. заедно със селата Бобешино, Жеравино и Црешнево е учредено ТКЗС"Граничар", което от 1963 г. е в състава на ДЗС - с.раненци, а от 1979 г. - в състава на АПК"Румяна войвода" - с.Гърляно.

Селото е електрифицирано (1968) и водоснабдено (1978). Построени са нови стопански сгради, дом за социални грижи и сграда на Селкооп.

Активни миграционни процеси.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Коприва принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Оброк. Намира се на около 700 м. югоизточно от гробищата, в местността "Службище".

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеон Венев Стоименов - роден в село Коприва. Туристически деятел : дълги години е председател на туристическото дружество "Мадарски конник" в гр.Шумен. Създател на топографски карти. Загинал при неизяснени обстоятелства през 1989 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.280-283;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.20;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.161-163;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.318;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.с.78, 88, 133;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд.Фабер, 2003 г., с.24-25;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд.Читалище Зора-Кюстендил, с.113-115;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]