Горановци (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село с име Горановци вижте Горановци (Област Велико Търново).

Горановци
Панорамен изглед към селото
Панорамен изглед към селото
Общи данни
Население 85 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,486 km²
Надм. височина 575 m
Пощ. код 2565
Тел. код 07922
МПС код КН
ЕКАТТЕ 16026
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Горановци (Област Кюстендил) в Общомедия

Горановци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Горановци се намира в планински район в географската област Кюстендилско Краище, в долината на река Драговищица, на 21 км. северозападно от гр.Кюстендил.

Селото е съставено от махали: Горни и Долни Радован, Пракендака, Щърбечка, Село. Махалата Щърбец след 1956 г. е присъединена към село Ломница.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Перивол (1883 – 1920), Община Горановци (1920 – 1934), Община Перивол (1934 – 1956), Община Драговищица (1956 – 1987), Община Кюстендил (от 1987 г.) [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Центърът на селото
Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 1992 2001 2010
Население 666 1015 1057 1165 1183 1116 760 583 417 289 216 166 113

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и късносредновековно селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Горановци е старо средновековно селище. В турски списъци на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано под името Горановец към кааза Ълъджа (Кюстендил).

През 1866 г. селото има 60 домакинства и 469 жители.

В края на XIX век селото има 16121 декара землище, от които 5155 дка гори, 4010 дка ниви, 120 дка естествени ливади и 235 дка овощни и зеленчукови градини и се отглеждат 1302 овце, 351 говеда, 44 кози и 190 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството.

През 1868 г. е открито училище, през 1885 г. е построена църквата „Света Троица“.

Паметник на падналите през войните
Паметник „40 рози“ в памет на загиналите през войните

При избухването на Балканската война един човек от Горановци е доброволец в Македоно-одринското опълчение [1].

През 1909 г. е учредена Земеделска спестовно-заемна спомагателна каса „Драговищица“. През 1924 г. земеделската каса е преименувана в Кредитна кооперация „Драговищица“. Кооперациата изкупува и търгува с плодове и селскостопонски произведения. През 1939 г. построява кооперативен дом с магазин. През 1948 г. става всестранна кооперация, през 1951 г. – селкооп, през 1960 г. е преименувана в потребителна кооперация „Драговищица“, като към нея се присъединява кооперацията в с. Долно Уйно. През 1978 г. се влива в Потребителна кооперация „Първи май“ – с. Драговищица.

През 1925 г. е учредено читалище „Христо Ботев“.

Селото е електрифицирано през 1940 – 42 г. През 40 – те години на ХХ век се провеждат активни залесителни мероприятия.

През 1950 г. е учредено ТКЗС „Никола Ангелов“, което през 1959 г. се обединява с ТКЗС „Ленин“ – с. Драговищица. През 1960 г. става част от ДЗС-Кюстендил, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „Драговищица“.

Главните улици на селото са асфалтирани. Запазени са множество къщи от началото на ХХ век, които се отличават със самобитна архитектура.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Училището е ликвидирано. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и църковен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. Архангел Михаил“
  • Средновековна църква „Свети Архангел Михаил“. Църквата се намира на 2 км. северно от селото и на 17 км. от гр. Кюстендил, в дясно от шосето за село Долно Уйно, на десния бряг на река Драговищица. Представлява малка еднокорабна и едноапсидна църква с дължина 6,85 и ширина 4,35 м., без притвор. Цялата вътрешност на църквата е била изписана. Сега стенописи са запазени само в долната част на стените. Църквата е художествен паметник на културата с категория „национално значение“ (ДВ, бр. 57/1969 г.).
  • Църква „Света Троица“. Построена през 1885 г.
  • „Бойков хан“ е хан в с. Горановци, построен през 60-те години на XIX век от чорбаджи Бойко – богат търговец на добитък и ханджия. Размери 11 х 35 м. Състои се от приземие с кръчма, дюкян и помещение за добитък (обор), с навес от север. Двураменна стълба от юг води към чардака, стаите за спане и стаята на ханджията. Паметник на културата. Поради незаинтересованост от страна на държавните и общински институции, след повече от 140 годишна история, ханът е в развалини.
Развалините на Бойков хан
  • Етнографски музей с. Горановци: етнографска сбирка към читалище „Христо Ботев“. Работно време: целогодишно понеделник – петък : 8,00 – 17,00 ч.; почивни дни: събота и неделя.
  • Архитектурен паметник – обелиск на загиналите във войните през 1912 – 1913 г., 1915 – 1918 г. и 1944 – 1945 г.
  • Къща музей на Крум Зарев (партизанин).

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Горановци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Кметството на селото
Читалище „Христо Ботев“
  • Кметско наместничество.
  • Читалище „Христо Ботев“ – действащо читалище, регистрирано под номер 2567 в Министерство на Културата на Република България Дейности: библиотека – 4585 тома.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Обновена селска къща

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Александър Илиев Стойчев /05.09.1922 - 17.12.2011/, роден в с. Горановци, служил във Втората Световна война.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванова, Вера – Неиздадени църкви в Югозападна България. Годишник на Народния Археологически музей, V, 1926 – 1931, с.261 – 284;
  • Протич, А. – Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 г., Сборник България 1000 г., София, 1930, с.398 и 441;
  • Василиев, Асен – Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Трънско, Брезнишко и Кюстендилско., В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957 – 1958 г., София, 1961 г., с.184 и сл.;
  • Стойков, Г. – Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957 – 1958 г., София, 1961 г., с.112 и 114;
  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.175 – 182;
  • Марди, В. – Бабикова – Научно мотивирано предложение за обявяване на стенописите на църквата „Св.Архангел Михаил“ край с.Горановци за паметник на изобразителното изкуство. София, 1968 г., 21 с., Архив НИПК;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.15;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.138 – 9;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт,
  • Кръстовски, Борислав, Георги Димитров и Стоян Митев. Горановци – минало и настояще. Кюстендил, 2002 г.;
  • Коева, М., Йокимов, П. и Стоилова, Л. – Православни храмове по българските земи (XV – средата на ХХ в.) Архитектура. История. Библиография, София, 2002 г., АИ"Проф.Марин Дринов", с.41;
  • Ангелов, Ангел – Църквата „Св. Архангел Михаил“ при Горановци, Кюстендилско, сп. Археология, 2004 г. кн.4, с.41 – 50;
  • Ангелов, Светозар – Църквата „Св. Архангел Михаил“ до с.Горановци, В : Църкви и манастири от Югозападна България през XV – XVII в., София, ЦСВП „Проф.Иван Дуйчев“ към СУ"Св.Климент Охридски", 2007 г., с.28 – 30;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.47 – 53;
  • Ангелов, Светозар, „Църквата „Св. Архангел Михаил" до с.Горановци, Кюстендилско”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010 г., с.59 – 70.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]