Вуково

Вуково
	Вуково Координати: 42°11′37.8″ с. ш. 22°58′08.69″ и. д. / 42.193834° с. ш. 22.969083° и. д. Вуково
Общи данни
Население	56 души (15 септември 2022 г.); 3,05 души/km²
Землище	18,44 km²
Надм. височина	431 m
Пощ. код	2661
Тел. код	07046
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	12351
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община; – кмет	Бобошево; Крум Маринов; (БСП)
	Вуково в Общомедия

Вуково е село в Западна България. То се намира в община Бобошево, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Вуково се намира в Западна България, югоизточно от град Кюстендил. Разположено е в планински район, в близост до река Струма. Селото се намира на 5.208 км от общинския център – гр.Бобошево; на 25.311 км от областния център – гр. Кюстендил, на 61.126 км от гр.София и на 22.355 км от гр.Благоевград.

Население[редактиране | редактиране на кода]

2007 г. – 82 жители
2008 г. – 73 жители
2009 г. – 53 жители

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото има на Вуково е било „Вакаво“ – църковно място.

Няма запазени писмени сведения за възникване на селото, но се смята, че то е едно от старите селища в областта. Свидетелство за това са откритите археологически паметници в района на селото – антично селище, некропол и късноантична крепост.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението е силно намаляло. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на селски, културен и църковен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Петка“ – с. Вуково

Църквата „Свети Никола“ – с. Вуково

Късноантична крепост. Намира се на 1,5 км югозападно от селото, върху възвишение, известно под името Чуката, в местността „Градището“. По периферията на височината са запазени основи на крепостен зид, граден от ломени камъни и хоросан, ограждащ площ от около 3 дка.

Късносредновековна църква „Света Петка“. Намира се в източната махала на село Вуково, община Бобошево. Еднокорабна, едноапсидна църква, без притвор, с пиластри, образуващи плитка арка на западната фасада, с външни размери 8,10 Х 4,34 м. Сводът е полуцилиндричен. Полукръглата апсида е прорязана от малко, тясно прозорче. Градена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Цялата вътрешност е била изписана, а също и западната външна страна. Стенописите в църквата, доста добре и цялостно запазени се отличават с богата пластична култура и са ценно свидетелство за развитието на късносредновековната религиозна живопис в България и на Балканите. Църквата е построена през XVI в. Стенописите датират от 1598 г., както е засвидетелствано в надписа върху западната стена на наоса. Архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение.

Късносредновековна църква „Свети Никола“. Намира се на около 2 км южно от село Вуково, община Бобошево, в дълбок и труднодостъпен дол. Еднокорабна, едноапсидна, триконхална църква, без притвор, с плитка арка на западната фасада, с външни размери 4,43 Х 2,75 м. Сводът е полуцилиндричен. В конхите са прорязани малки тесни прозоречни отвори. Изградена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Покривното покритие е от нацепени каменни плочи. Църквата е полувкопана в земята. Цялата вътрешност е била изписана, а също и арката на западната стена. От стенописите са останали частични фрагменти. Църквата е построена през XVI в., от който период е и запазения живописен слой. Църквата е паметник на културата.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Grabar, Andre – La peinture religieuse en Bulgarie (Религиозната живопис в България), изд.: Libraire orientaliste Paul Geuthner, Paris, 1928, 450 с.;
Протич, А. – Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 г. Сборник България 1000 г., София, 1930, с.198, 384 и 397;
Мавродинов, Никола – Изкуството на Българското Възраждане, София, 1957 г., с.262 и сл.;
Божков, А. – За някои забравени паметници на българската монументална живопис от ХVІ век. сп. Изкуство, 1964 г., кн.9/10, с.47 и сл.;
Василиев, Асен – Проучвания на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма. – Известия на Института за изобразителни изкуства, VІІ, 1964 г., с.151 и сл.;
Панайотова, Д. – Църквата „Св. Петка“ при с. Вуково. – Известия на Института за изобразителни изкуства, VІІІ, 1965 г., с. 221 – 257;
Марди, В. – Бабикова – Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Петка“ в с. Вуково, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1968 г., Архив НИПК;
Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.14;
Флорева, Елена – Средновековни стенописи Вуково/1598, София, 1987 г., изд. „Български художник“, 171 стр.;
Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с. 586;
Стефанов, Павел. Фрескови надписи и графити във Вуково (1598). – Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1989, № 1, 67 – 80.
Минчева, Калина – Църквата „Св. Петка“ в с. Вуково, В: Църкви и манастири от Югозападна България през ХV-ХVІІ в., София, ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“, 2007 г., с.35 – 37;
Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ – Кюстендил, печат. Дийор Принт ООД, с.106;
Калина Минчева. Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през ХV-ХVІІ век. С., Вакон, 2010, 270 с. (Studia Slavico-Byzantina et Mediaevalia Europensia, X).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

↑ www.grao.bg.

[wikidata-dabeae05fcbed5ad494c5ba781a8f16bca682c01-v3-1] www.grao.bg.

[1]